Десерт за закуска

Александра Бенер

Публикувана на сайта 21.03.2006, 16:48

Въздухът свети във всички цветове на дъждовната дъга.
Сутрин е.
В бащиния ни двор, с дъх на цъфнали летни цветя, се наслаждавам на ранното утро.
Седнала върху стария дървен стол, който при всяко мое нехайно движение шумно скърца, тихо се преборвам с мокри искри в очите си. Пленена в това състояние на щастие, запалвам поредната си неброена цигара.
Слънцето упорито се бори с бавно вдигащата се мъгла, която блестящо се съпровожда от танцуващия цигарен дим,напомнящ слънчев лъч в дългите коси на дъщеря ми.
Много е зелено в двора на бащината ни къща.Особен двор-градина е, като че ли единствен по характер в този свят.Сгушена от познатите камъни на дувара, по който пълзи немързелива мушкатова мазилка, се чувствам спокойна и приютена.
В бащината ни къща съм .Прегърната от приветливите сутришни поздрави на съседи,бързащи за поредния работен ден, усещам че съм пристигнала в истинския си дом.
Рядкост е нашият двор-градина в градския ни квартал. И е толкова тихо тук, какъвто е и изгревът на спомена в крещящата ми душа.
Пребърквам джобовете си.Търся носна кърпичка, която нямам, и оставам омагьосана от песента на утрото. Усмивка ми подарява един голям червен домат и аз съм вече в празнично настроение. С боси крака, нежно галени от сутришната прохлада, продължавам да съм скулптура на жена, която се упойва от мисли и чувства. Колко хубаво щеше да бъде, ако в този миг спре Времето..!
Отварянето на желязната входна врата, която преди много години се украсяваше със закачена табелка от син фон с надпис “Образцов дом”, ме върна от емоционалнотоми къпане в реалното. Момент на магия! Като че ли се чувствам за втори път родена в този свят, който живее в бащиния ни двор, известен в кръговете на познатите ни като “Дворът на бай Марко”. Приятели отварят желязната врата с препълнени ръце и са принудени за помощ да използват красивите си спортни крака. Любимите ми закуски се носят. Топли, меки, леко препечени миленки, банички, кифлички, конфитюри. Десерт за закуска ми сервира другата приятелка – топли, меки, леко препечени- кифлички, банички, пиленки, конфитюри. И “Дворът на бай Марко” се превръща в свят на приятелство, на любов, на доверие. Свят от нашия живот, от моя живот, свят на настроение. Душата ми скача от радост, като че ли се намира в непрекъснат отскок. Това обикновено състояние на радост не е ли най-красивото? Радостта, че дишаш същия цветен въздух с всеотдайността на приятели е с размерите на съвършенството. И всичко ми мирише на спомени, на флирт, на приятели.
Отново се отваря желязната врата. Налага се, като домакиня, и аз да се повдигна за момент от артистичната си седяща поза и да се притека на помощ. Люмимата ми закуска се носи-топли, меки, леко препечени-миленки, банички, кифлички, конфитюри.
Обичам приятелите си! А най-много предпочитам Те да ми сервират Десерт за Закуска. Животът ми с Тях е сладък. Мирише ми на Десерт за Закуска...

Всички творби от този автор |  Вашето мнение
 

Duncan_Idaho [ потребител ] 

от дата :  07.02.2007, 19:38

Много е ярко:) А аз пак огладнях

motivi [ потребител ] 

от дата :  03.12.2006, 20:01

Темата за дома е истинска и само истински писател може да пише за нея.Госпожа Бенер по прекрасен начин е пресъздала това, което изпитвам, когато се прибера у дома.В днешно време , когато почти всички българи са опитвали от залъка на емиграциата, този разказ се превръща за нас в нещо като реликва, нещо като ритуал . Чрез него можеш да се топлиш , докато доиде наистина срещата с дома.А по въпроса за закуската-това беше чудесно меню от ресторанта на българите в чужбина.Благодаря за посрещането и омайващото прекарване в твоя "Десет за закуска" А.Бенер.

ludi1974 [ потребител ] 

от дата :  30.10.2006, 11:17

Няма да обядвам сега, ще закусвам сега! Прияде ми се всичко, което си описала в краткият си спомен и ето усмивка ми подарява един червен домат - МММ - гладен съм!

angelo [ потребител ] 

от дата :  08.10.2006, 16:50

Какво да кажа ?! Дори и при Дамянов не съм усетил света на бащиния двор както
в " Десерт за закуска " на Александра. Много стопли и моя спомен за бащината ми
къща.

clover [ администратор ] 

от дата :  21.08.2006, 07:55

Ще приема предложението на teleprikon само придружено с подходяща обосновка

motivi [ потребител ] 

от дата :  22.03.2006, 16:09

"Desert za zakuska " na missis Bener e nai-hubavoto iastie v restoranta za duhovno hranene na balgarite v chujbina.Umoliavam vsicki balgari po sveta da go opitat ,viarvaite mi shte ostanete ocarovani.A receptata ia znaem vsicki-izrasnali v Bulgaria,Izjiviali nai-krasivite choveshki cuvstva i otnoshenia tam i sledvashto zaminavane za niakade po sveta.Tova imenno ni pravi povece BALGARI ot tezi, koito jiveiat tam .Nashia duh e ostanal zavinagi v bashtinia dvor,pri istinskite priateli,pri domata i mushkatoto,aromata na koito e tolkova silen i zavladiavasht,che ni kara da si poracame oshte edin "DESERT ZA ZAKUSKA" .GOLIAMO BLAGODARIA , Alexsandra Bener.

Това мнение е редактирано от clover, защото не отговаря на изискванията към мненията, посочени във Въпроси и отговори, точка 6!