Объркани мисли

Марина Митова

***

В шума на реката
Аз чух гласа на съдбата
Видях как вятърът танцуваше с храст
И усетих тяхната дива страст
Озовах се в прегръдка с морето
И в мен се усмихна сърцето
И бях така щастлива
Както сега е розата дива
И бях тъй свободна в безкрая
Както хората били са в рая

Но твойта усмивка щом ми подариш

Човекът

Бушуват се мисли в мойто съзнание:
Защо е човекът човек?
Защото има голямо познание
И  е диктатор в нашия век?

Човекът се ражда и умира
Без живота свой да живее
Душата му дявол прибира
И вместо него царува и пее

Носи човекът робска окова
Храни се той със змийска отрова
Душата му цялата - пепел червива
Вятърът силен очите му свива

Човек се купува и продава днес
Всичко върши от интерес
Никому той обич не дава
Та тя за продан не става!

Творецът

Да бъдеш част от нещо толкова голямо,
да бъдеш само миг неповторим,
да бъдеш роб на нашата земя,
да бъдеш живо същество!

Да дишаш въздух,
да обичаш и да мразиш,
да се смееш и да плачеш,
да твориш на твоята земя!

Е ,човеко, това е твойта орисия!
Ти си Богът на земята,
ти създаде я такава!
Ти бъди и благодарен до живот!

И недей да мразиш нищо земно-
Нито тварите отровни
Нито силните стихии-
А бъди им господар достоен!

Защото ти роден си тука
Не за суета и гордост
Не за злато с диаманти
А да бъдеш на доброто сам творец!

Странник

Не всеки, който победи във тоз живот,
бива увенчан със слава и пари!

Често той е в сянката на ъгъла захвърлен
и от було тъмно просто е забулен.

Той немил - недраг сега снове из улиците на града,
търси нещо, а какво- не знае
бяга някъде, къде- не знае
и крещи за помощ, но безмълвен скитникът в нощта е!

Ах, ориснице жестока,
покажи на тоя странник нечестив,
че в живота има светлини безброй,
и нека дето иде, там да ги намери той!

Не ме събуждай

Не ме събуждай всяка тиха нощ
Не ме събуждай за любов!
Тя загубила е в мене мощ
и лежи в дълбок и стръмен ров.

И недей да търсиш мойта страст!
Нямаш вече в мене власт!
Сега те гледам гордо с чест
и от теб не търся нито вест!

Когато духа вятърът тих,
той нашепва на листата стих.
В него борят се злина и доброта,
в него има някак странна красота

Този вятър скита силен, неуморен.
Носи той духа ти млад и непокорен,
и напомня ни за дните твои
всеотдайни,
и ще запази спомените наши трайни!

***

Когато духа вятърът тих,
той нашепва на листата стих.
В него борят се злина и доброта,
в него има някяк странна красота

Този вятър скита силен, неуморен.
Носи той духа ти млад и непокорен,
и напомня ни за дните твои
всеотдайни,
и ще запази спомените наши трайни!

2005 г.

Всички творби от този автор |  Вашето мнение
 

До момента няма мнения за тази публикация. Бъдете първи!