Пепеляшка

Мария Гюзелева

ИКОНОСТАС

по “Железния светилник”

Светилникът гори все още.
Разпръсква светлината си и виж-
Катето при майстора е нощем.
Сърце, що мирно не стоиш?

Светилникът гори във полумрака.
И ражда се иконостас-
Любов, защо не ме изчака?
Любов, кой скърши нежния ти глас?

Светилникът гори и не догаря.
Султана пак на вратника стои,
изгубила най-ценната пендара.
В иконостаса е вградена тя. Нали?

12:01

Изпускам лист и се навеждам.
И виждам в листа твоето лице.
Мастилото върху деня се сцежда.
И не познавам своето сърце.

И тази тъмнина ме стряска,
не мога да се движа пипнешком.
И ето - тиквата е тиква, не каляска,
а Пепеляшка е без трон...

ДИОГЕН

Фенер.
   Разпръсква светлина.
А някой преди доста време
вървеше със фенера през деня.
и търсеше човека - т.е. мене.
А може би и мене - не.
Но търси още той човека.
Небето е - естествено - небе.
Пръстта пък става за пътека.

Човекът с главни букви не открих,
затуй го увековечавам в стих!

Всички творби от този автор |  Вашето мнение
 

До момента няма мнения за тази публикация. Бъдете първи!