Полет

Маги

Единствен ти

На Даниел

Нощта се спуска бавно над мен.
Звездите, блещукайки, ми шепнат: ”Ела!”
Гледам луната и мисля за теб,
Усмихвам се нежно и моля... “Ела!”
Ела, прегърни ме, гушни се във мен,
Ела, целуни ме, милвай ме пак.
Накажи ме с целувка, ако греша.
Обичай ме винаги както сега.
                    ***
Прости ми, когато се карам на теб,
Не ти си виновен, а другите – ТЕ!
Алчност и завист сеят около нас,
Мразят ни, но ний сме щастливи.
                    ***
Обичам, когато усещам дъха ти,
Когато нослето ми опряно е в твоето,
Когато ръцете ти  галят косата ми,
Когато целувките са само за мен.
Щастлива съм, когато те виждам,
Щастлива съм, когато мечтая.
Когато отпусната, в леглото, сама,
Бленувам за мига да бъда със теб.
                   ***
Луната изгрява бързо в нощта,
Звездите усмихват се и шепнат слова.
Но аз не разбирам, не чувам, не зная...
Че толкова липсваш ми... Копнея за теб!

5.10.2003г.

Греховна обич

на Пенко

Греховно хубаво ми е с теб...
Изгарям, когато докосваш ме нежно,
Когато устните ти сливат се с моите,
Когато усмивката ми отговаря на твоята,
Когато смехът ми е свързан със теб...
Копнея и страдам, когато те няма,
Дори за минута, дори и за миг.
Сърцето ми сякаш гнездо е на гълъби,
Осеяно с цвят, окъпано в обич...
                      ***
Понякога чудя се защо те обичам,
Понякога мисля си, че сънувам.
Дали е истина, дали е реалност?
Дали е любов, дали е мечта?
                      ***
Щом нощем погледнеш небето,
Там една звезда ще блести по-ярко –
Представи си моята усмивка.
Щом сутрин отвориш очи,
Ще усетиш топлината на моето докосване.
Дали ще ти липсвам наистина?
                     ***
Дали ме обичаш, така както аз теб?
Дали ти е тъжно, когато ме няма?
Дали ти се иска завинаги да съм твоя?
Дали ще страдаш, когато ме няма?
Дали, дали, дали...
А какво е сега? Какво ще бъде утре?
Просто измама или приказен сън?
Нека не гадаем, а просто живеем,
Нека не мечтаем, а се обичаме...

3.04.2005, Първомай

Да бъда

Да бъда сияние в морската пяна,
Да бъда звезда в небесната шир,
Да имам очи във слънце окъпани,
Да съм жена и ангел крилат.

Какво е  животът без въздух и смях,
Какво е морето без пяна и пясък?
Ще има ли смисъл гората без дъжд,
Ще има ли сълзи без болка и скръб?

Искам да бъда от живота окрилена,
Да бъда красива, но не самодива,
Да тъгувам по нещо неземно, бленувано,
Да обичам до болка, да страдам без глас.

Ще има ли слънце в дните неспирни,
Ще пеят ли птиците звучно, без свян?
Дали ще ме има и мен да се радвам
На живот илюзорен, на живот от мечти...

21.08.2004, Първомай

Да летя

на Владимир

Искам да полетя във небето,
Да докосна звездите.
Искам да почувствам в сърцето
Спомените и мечтите.

Да летя е моето желание,
Но без теб то няма основание.
Обичам те, не се срамувам от това,
Защото истината е във любовта.

Птиците летят свободно,
Всяка търси нещо сродно.
И когато се обичат,
Със цветя гнездото кичат.

Искам да летя и да се смея,
Да танцувам, да лудея.
Искам да почувствам в сърцето,
Че ти си МОМЧЕТО.

Искам да полетя във небето,
Да докосна звездите.
Искам да открия във църцето
Красотата на мечтите.

Няма място на земята,
Където да се скриеш ти.
Нашата любов е твоята отплата
За прекрасните ни дни.

Искам да полетя във Вселената,
Да се почувствам замаяна.
Искам да докосна Слънцето
И да падна омаяна.

17.11.2001, Кърджали

Дали

Дали ще ме срещнеш сама някой ден,
Дали ще погледнеш с обич в очите?
Дали ще копнееш, дали ще желаеш,
Да бъдеш със мен – не за ден, а само за миг...

Сега съм щастлива, не плача, не страдам,
Сега се усмихвам без плахост и свян.
Жена съм – с гордост пленявам,
Мечта съм – със смях покорявам.

Дали тогава ще бъда изваяна хубавица,
Дали в очите ми ще блестят сълзи на радост?
Дали ще усетиш топлината на погледа ми,
Искреността на усмивката ми, любовта и копнежа...

Ще бъда ли същата, ще бъда ли твоя?
Дали ще ме искаш така, както сега?
Не ще се поправя, не ще остарея,
Ще бъда жена и спомен далечен...

8.04.2005, Първомай

Не те моля

На Пенко
Понякога е по-добре да изразиш чувствата си, вместо да ги покажеш, защото иначе би могъл да нараниш и загубиш някого.

Не те моля да бъдеш с мен,
Не те моля да ме обичаш.
Не искам любовта ми да бъде принуда,
Не искам да си роб на чувства.

Какво ли на земята не става случайно,
Какво ли на света не превзема омайно?
Така беше и в онзи ден,
Когато погледите ни се срещнаха,
                                 Устните-докоснаха.

Не те моля да ми кажеш „Обичам те”,
Не те моля да ме прегръщаш и милваш.
Не искам да ти се присмиват заради мен,
Не искам да страдаш.

Трудно е да признаеш, че обичаш,
Лесно е да се усмихнеш.
Трудно е да разкриеш сърцето си,
Лесно е да излъжеш.

Не зная защо все още те желая,
Не зная защо в съня ми се явяваш.
Може би съм ангел, а може би демон,
Може би дарявам не обич, а скръб.

Не те моля, не искам, а просто копнея...
Не зная, не мога, а само желая...

8.04.2005, Първомай

Самота

Тиха нощ с безброй звезди,
Слаб шепот в морните дървета.
Лек ветрец, навяващ отпреди,
И тропотът на множество крачета.

Къде е пролетта засмяна;
Къде са преспите студени?
Бледнее лятната премяна,
Отлитат птиците сломени...
         
Завидна тишина във малката гора,
Ни звук, ни стон, ни песен на щурец.
А ето че пробужда се меката зора
И спира шепотът на топлия ветрец.

Една е самотата и тя върлува там,
Дълбока е скръбтта на нейните слова.
Тъгуваш, но оставаш беззащитен, ням,
Като малката гора във бледа синева.

5.06.2004

2005 г.

Всички творби от този автор |  Вашето мнение
 

До момента няма мнения за тази публикация. Бъдете първи!