Норми и понятия

Радина Вълканова

Публикувана на сайта 29.09.2006, 11:04

Желание

В началото на пролетта дойде при мен
В момент така горчив за мен. В мига във
който те видях, забравих своите задължения
- онемях и ослепях.

Видях аз две очи омайни сини, усмивка
нежна и чаровна. Чух глас вълшебен,
кадифен. И казах си:-О, миг, поспри, ти
си тъй прекрасен, вълшебен и благословен.

Почувствах аз отново че живея и за
мъничко любов и топлина копнея.
Как искам да те взема в своите обятия
теб чаровнико прекрасен. Напук на
всички норми и понятия.

Дори да се изсипят върху мен проклятия.
Как искам да целувам устните ти нежни.
Да милвам нежната ти плът. Дори и за
последен път.

Как искам да те взема в своите обятия.
Дори да се изсипят върху мен проклятия.
Да те прегръщам силно и жадувам и
кръвта ми да лудува.

Зелени изумрудени очи

Когато те видях за първи път
изтръпнах онемяла.
Зелени изумрудени очи
се впиха в мене безпощадно.
Пулсът ми се ускори и
кръвта ми забушува.

Потънах в твоите очи, потънах
във зелената дъбрава. Изгубих
се във миг вълшебен. Говореше
ми ти - а сякаш горски нимфи
сто - припяваха ми сладкогласно.

Забравих аз коя съм и
къде съм? Забравих за какво
съм тук? А от думите му Боже
мили и дума аз не чух!

Аз бях в дълбоката гора и
чувах ромон на планински
ручей - потънала в зеленина,
откъснала се от света.

Пленена съм от твоите очи.
Пленена съм от теб самия.
Кажи ми Боже мили как,
чувствата си аз от него да
прикрия?

Красавецо зеленооки!
Вълшебнико, ти не бъди
жесток към мен. От теб
избягах надалече. Не искам
пак да бъда в плен.

Рожден ден

Как бързо годините минават а с тях
отлита младостта.
Но днес рожден ден ти празнуваш
и няма място за тъга.

Ти нежно обичай живота и с пълни
шепи от него граби.
И знай че времето е ценно, че времето
лети. Помни един живот живеем и
все за радост, щастие копнеем.

И нека в нашите сърца да няма място
За тъга. Вземи си всичко от живота.
Любов и радост, щастие вземи.
Тръгни напред със щастието свое.
За горестите свои забрави!
Налей Вино! И нека вдигнем пълни чаши!
Със пожелания за много радост здраве и късмет.
И нека щастието наше
да продължи и занапред!

Щуро лято

Незнайно как и от къде в живота
ми се появи едно момче.
Тогава бях аз на море. Сред сините
вълни и плаж чудесен си тананиках
стара песен.

Сред крясъка на чайки и деца,
лежах на пясъка –златист и
трупах слънчев тен –всеки
Божи ден.

Но откъде се взе това момче?
Влезнах във морето, търсейки
Прохлада и мърморейки наум
питах Бог Нептун?

Хей ти ли шегаджия стар, със мене
правиш си шеги? И вместо миди и
рапани - момченце ми изпрати ти?

Момче с очи като маслини, обляно
в слънчеви лъчи. Косите му със дъх
на лято. Изплува май от морски
дълбини. А след него тичат мацки
цяло ято.

Ех, че палаво и щуро лято.
Нептуне - цар на цялото море,
разкажи ми за това момче?
Нали русалки имаш само във
морето ти голямо?

Теменужени очи

Две сини теменужени очи.
Взирам се във тях и търся
обич но уви?
Откривам там студенина
голяма. Разбирам че във тях
стаени чувства - няма!

Отново в тез очи с любов
се взирам. Но любов в тях не
намирам. Една досада е стаена,
а също някаква тъга. Но няма
капка топлина. Две сини
теменужени очи за мене
те са всичко на света!

Две сини теменужени очи.
Колко са студени само!
Приличат ми на две звезди
- красиви и далечни, една
студена красота.

Две сини теменужени очи
които до безумие обичам.
За мене те са всичко на света!

Две сини теменужени очи.
Красиви и далечни като
северно сияние! Със
своята студенина, обричат
ме на самота.

Ако можех да им дам
от мойта топлина -
ще бъда най-щастлива
на света.

Всички творби от този автор |  Вашето мнение
 

презвитерата [ потребител ] 

от дата :  29.09.2006, 09:35

От прочетеното разбирам ,че авторката е една много чувствителна и емоционална личност с богата душевност.Харесват ми творбите и!