Да оглупееш от любов
Радина Вълканова
Публикувана на сайта 28.09.2006, 13:06
Всички творби от този автор | Мнения на читателитеЛуната отдавна беше посребрила върховете на дърветата. Аз аз стоях в парка на една пейка като хипнотизирана и глупаво гледах в една точка. Не можех да се отърся от чутото. Разказ на една възрастна съседка. Това се случило преди много години, живеели на село. И както в повечето случаи животът си течал монотонно, еднообразно само някой селски тарикат от време на време се задявал с някоя по-хубава женица от селото.
Той бил другоселец заврян зет както им викали. Като дошъл, нищо вече в селото не било същото. Красавец бил Георги, от ония мъже дето имат дяволи в очите. И на които е трудно жените да кажат не! Не останала мома не ощипана, невеста с която да не се е задянал. Мъжете си точели ножовете, а вечер в кръчмата го гледали кръвнишки и ръмжели под нос. Невестата му горката глава не смеела да вдигне ни на мегдан да се покаже. Където и да идела все я задявали и мъже и жени:
- Ама Станке, този твоичкия на въже ли го държиш ма? Че все на нас налита ма сестро? - С какво толкоз го поиш и храниш че няма кандисване тоз пусти негов мерак?
А тя едва преглъщала сълзите и нахлупвала забрадката все по-ниско. Родила му три деца едно след друго все щерки. Прощавала му магариите…дума накриво не смеела да каже. Едно, че много го обичала... и все се надявала и той да я за обикне някога. А и бил кибритлия. Като го гледала как налага конете с камшика все си мислела че и нея ще я сполети същото. Все го защитавала и не давала на хората лоша дума да изрекат за него. Постепенно се отчуждила от хората. Дори си мислела че и завиждат заради хубавия мъж. Имала само една приятелка доста по-възрастна от нея с която си дружала.
Съседки били една ограда ги деляла. Кога за съвет, кога за плетка или отдушник все при нея ходела. Постепенно "кака Василка", както я наричала, станала неин изповедник. Чудна жена била тази нейна съседка. Нищо не можело да и се опре… за всичко колай намирала. А на седенки като викнела та запеела, всички млъквали и я слушали в захлас. А на нивата работела за петима и пак с песен на уста. Дори намирала сили вечер да иде да прибере пияния си мъж от кръчмата. Хората приказвали че понякога го побийвала даже.
Станка, не разбрала в кой момент се променил Георги. От предишния гуляйджия и мераклия не останала следа. Все начумерен, все на бой налитал. Умислен… все към ракията гледал. Нощем се завивал през глава и забравял, че има жена до него. И кака й Василка се променила ходела като сянка с тъмни кръгове под очите...
* * *
Не минало много време и една сутрин селото осъмнало с новина: Георги и Василка избягали заедно.
Хората разправяли, че тя живо агне заровила в земята, за да спечели любовта му. Така я бил посъветвал магьосник друговерец.
След година се случила друга трагедия... една сутрин писъци разбудили селото. Намерили Георги удавен в кладенеца в къщата на бившата си жена. А до кладенеца намерили бележка с думи: "Прости ми - оглупях от любов"
Всички творби от този автор | Вашето мнение
До момента няма мнения за тази публикация. Бъдете първи!