Една незабравима романтична вечер

Радина Вълканова

Беше една хубава априлска вечер. Навсякъде се носеше упойващия аромат на люляци. Седях самотна на една пейка в парка и се опитвах да си събера мислите в главата. Току що си беше тръгнала приятелката ми. Маргарита пак беше плакала безутешна на рамото ми, преглъщайки поредното любовно разочарование. На съседната пейка до мен млада семейна двойка, прегръщаха малкото си бебе и му  се радваха. Бях потънала в мисли покрай проблема на приятелката ми,така че изобщо не го усетих…от къде се взе? Сепна ме гласът му - мек баритон.
- Извинете, може ли да седна до Вас?
Погледнах го и се изгубих в очите му. Една безкрайна безкрайна теменужена синева... дъхът ми замря… изгубих… и ума и дума… но се сетих за приятелката ми и набързо се съвзех. Отново го погледнах... неееее... рекох си, Я се съвземи момиче, красивите момчета… са… на всички. Усмихнах му се и му позволих да седне до мен. Рекох си след… горчивата изповед на приятелката ми, сега малко ще се позабавлявам... да видим какви нови свалки е измислила мъжката половинка на човечеството. Разбира се красавецът, чак сега забелязах в дясната си ръка държеше седемструнна китара и нежно я придържаше за грифа. Каза ми:
- Много обичам априлските вечери, особено опаловия час. Тази вечер аз и моята приятелка - посочи усмихнато към китарата си - решихме да се поразходим и послушаме песента на птичките. Пък и ние двамата с китарата ми да им попеем. В един момент усетих, че китарата ме дръпна за ръката и с най-нежната си струна запя: "Погледни де, погледни едно момиче младо само на пейката стои."
Рекох си "Брей... правим се на оригинални значи… внимание, внимание… някъде в съзнанието ми… примигваше червена лампичка. Да, казах й, ще внимавам. Погледнах го и му казах:
- Защо ли? Защото обичам самотата, тишината и песента на птичките. Но най-не обичам, когато някой до мен бърбори и ми пречи да слушам песента им! - момчето до мен искрено се разсмя и каза:
-Оооо, така ли? Колко съм невъзпитан! Забравих да ви запозная, това е моята приятелка Каролина - и посочи към китарата си - казвах й аз, че не бива да нахалстваме... обаче тя си е такава, хареса ли си някого. Докато не ме запознае с него не мирясва… дебела глава има… дървена!-  И аз не издържах и прихнах да се смея… смях се от сърце. После момчето и неговата китара ми пяха от сърце. Към нас се присъединиха още влюбени двойки..беше..страхотно. Незабравима романтична вечер…

Всички творби от този автор |  Вашето мнение
 

До момента няма мнения за тази публикация. Бъдете първи!