Мисли

Стефан Николов

Седя и мисля. Мисля, че седя. Мисля, че… По дяволите! Мисля, че май за нищо не мисля! Ужас безподобен! И аз съм я хванал… мислофобията. Не мога да мисля! Гадост и зараза! Или не! Аз мисля. Следователно съществувам. Това го е казал Рене. Декарт имам предвид. Чакай малко. Значи ли това, че Другите не съществуват, защото не мислят. Не мисля! Те просто са открили нов и прекрасен начин на съществуване – живуркането. Лишено от мисли (но и смисъл) съществуванийце. Безполезно, но и безметежно. Рай! Просто рай! Ама прекрасен живот е това, ей. Ще знаете. Никаква мисъл не обременява мозъка. Рай, бе, рай на квадрат даже!
Всъщност май не е така. Понякога и Другите ги спохождат мисли – велики и сложни. Като например: “Уф, начи! Как да збеъм ут час без дъ мъ фани даскълъ?” Намират се дори и поетични мисли: “Улили-и! Кунтролнъ! Ъми ся?/ А! Т’ва в джоба май пищов! Ми да! Ура!” И това са само младите. А да знаете само какви гениални мисли се раждат в умовете на възрастните! Леле, мале! Не ти е работа! Вместо пошли, низки и дребнави мисля като например: “Днес на кой театър да отида? Аз май съм ги изгледал всичките. И оперите също. Май ще си остана вкъщи да слушам Бетовен, Моцарт или Бах.” в умовете на поотрасналите Други се раждат гениални умотворения: “Да му е..а мамата на тъпия шеф! Пак мъ държа два часа след работно време, а не даде заплати. С к’во да купя ся леб на дицатъ. Я да пусна “Ритмо”-то да слушам Кати, Петра и Кондю.”
Мисля, че съм много черноглед и прекалено ироничен понякога. Мисля си аз, ама май си е така – Другите са навсякъде. Другите, с техният отказ да мислят за друго, освен за собственото си мизерно съществувание, за себе си и собствените си дребни страсти – дребни удоволствия, проблеми. Другите, неспособни да размислят трезво или логично за каквото и да е. Неспособни да оценят истинското изкуство. Не, не съм против чалгата. Дори и самото понятие се лепва без никаква мисъл на съвсем различна музика – от добрите преработки на прекрасни народни песни  и стойностните произведения с дълбок смисъл на текста и оригинална музика, до идиотските и безмозъчни (като слушателите им) текстове на “Сто патрона”, “Ох, банана”, “Хищна хиена” и други подобни, съпроводени с най-простата възможна мелодия, за да не предизвиква интелектуален труд у слушателите си. Ами вслушайте се само в текста на “Вавилон” на Слави Трифонов и перверзното подобие на любовна песен “На урок” на Кати и направете разлика. Както и да е! Лошото е, че броят на Другите се увеличава. А заразяват и нас. Аз, който не мога да спра да мисля и в леглото и затова трудно заспивам, все по-често се улавям, че просто седя, “блея” и не мисля за нищо. Ужас безподобен! Гадост и зараза! Аз обаче няма да се дам. Ще продължа да мисля. За икономическата стагнация; за войната в Южна България, пардон Македония; за спада с пет процента на добива на жен-шен в Китай; за проблемите на бразилските ферми за щрауси; за всичко, което почувствам близко и достойно за моята мисъл.
Cogito, ergo sum. Мисля, следователно съществувам. А аз искам да съществувам, да живея, да чувствам “приятния гъдел, че още живея, че още ще бъда”. Искам, ей! Мисля! Значи съм жив, значи съм тук.

Всички творби от този автор |  Вашето мнение
 

До момента няма мнения за тази публикация. Бъдете първи!