Приложна митология

Стефан Николов

Пусто е днес в чертозите на Валхала. Няма ги пируващите викингски герои. Няма ги барсеркерите с кана медовина в едната ръка и секира в другата. В грамадните зали няма никой. Само аз съм. Най-сетне, след дълго търсене, в една от малките зали (само стотина места) намирам Один и Тор да чукат лаф-мохабет на по... чаша прясно изстискан ананасов сок.
- Хей, чашата ми е празна! – каза Один (всъщност на мен ми звучеше като гръмотевица, ама той Один така си говори. – Я налей, сине! – Тор се пресегна към купата пред тях, взе в шепището си един ананас и както си беше с обелката и всичко, го изстиска като сюнгер. – Я виж кой бил вече тук – най-новия герой! Отдавна не бяхме имали нови попълнения! Ми че седни де, фърфъляк!
- Ама как?... Защо?... Аз не съм мъртъв! Пък и никакъв герой не съм! А и откъде знам къде съм, защо ви познавам? Мислех, че вие сте боговете само за древните викинги. Мислех, че във Валхала трябва да има нон-стоп пиршества и битки, че трябва да е пълно с пияни и биещи се полуголи барсеркери и още по-полуголи девици. Къде е купонът? Къде са жените и пиячката? Къде са героите?
- Уоооу! Успокой се бе, бръмбъзък! Карай го по-бавно! – намеси се Тор като тресна с Мьолнир по масата и няколко светкавици минаха изнервящо близо до главата ми. Гласът му беше маааалко по-слаб от този на баща му. – Първо богове не съществуват! НЕ МЕ ПРЕКЪСВАЙ! Има Съдба, само че тя не е такава каквато си я представяте вие хората! Тя е като игра на зарове – въздава добро и зло не според заслугите, както се опитват да ви втълпят педофилите от католическата църква и педерастите от православната, а според зара! Въобще няма никакъв висш разум или всемирно добро, само хвърлянето на зара! Ние пък сме само антропоморфни митологични персонификации, родени от развинтената ти фантазия в съня ти! Да в момента спиш! А героите в момента си почиват! Всъщност напоследък те повече си почиват отколкото да пируват! Ще повярваш ли, че си имаме и клуб на въздържателите вече! Ето, дори и ние с бащата пробваме нови напитки. Непрекъснатото поркане на медовина омръзва след няколко века, а да продължаваш да размахваш меч е скучно, щото тука никой не умира! Повечето сега се занимават с други работи! Ерик Червения например изнася девици за гръцките богове! Проблема е, че те са вечни девици само тука, а на Олимп са за еднократна употреба! Големият Скилстед развъжда златни рибки, моля ти се, а на Торвалд Секирата вече му казваме Торвалд Плетачната кука! Сещай се! Наложи се дори да променим критериите за герой, щото веч не е кой знае какво да избиваш невинни! Сега приемаме такива като теб – смахнати идеалистчета, които си мислят, че могат да направят света по-добро място! Да имаш идеали и чест в наши дни си е истинско геройство! Да пием за романтичните льольовци! Наздраве, льольо!
Събудих се в локва от собствената си пот (естествено, че на кой друг ще е!?). Да ни пазят боговете от стари герои с нови занимания и нови герои със стари идеали. НЕ! Извинявай! Не исках да кажа богове! Имах предвид да ни пази Съдбата. Какво? И тя ли не може?! О, вярно, че тя не беше разумна личност която да прави каквото и да е. Добре де, сбърках! НЕ! Не с чука по главата! Нееееее...
Я! Звездички! И птичета! И малки розови пърхащи с ушички слончета! И какъв голям чук!
Га-га гу-гу! Искам мамааааааааааа...

Всички творби от този автор |  Вашето мнение
 

До момента няма мнения за тази публикация. Бъдете първи!