Като феникс

Ева-Мария

НЕ МЕ ПОГЛЕЖДАЙ!

Но ти погледна в очие, в душата ми -
и ме прочете - отворена книга -
не разбрах от какво запленен?
Нямам сили да кажа  : "Стига!"

Докосваш моите тайни скрити,
но ти от тях не се боиш.
Мечтите ми ревниво скрити,
не отприщвай ти! Не ще им устоиш.

За теб животът ми ще бъде бреме,
а ти заслужаваш щастие днес и сега?
За нашата любов не ще настъпи време.
Иди си ти, но пак ела! Ела във Вечността.

НО

любовта
връхлетя ме като ураган.
Обхвана ме.
Понесе ме в незнайни светове.
Страстта разбушува се.
Мигновението
като водовъртеж понесе ме
на крилете на незнайното щастие.

Следват превратности!

Като пеперуда се лутам на тъмно.
Покажи ми светлината!.
Връхлитай ме! Обуздай ме!
Дълбай до дълбините!
Открий всемира на моята същност.
О, Космос! - в пределите на моето сърце.
Търси ме! Люби ме! Желай ме!
О, хаос! - в моето съзнание.
Овладей го с божествена мъдрост.
О, Страх!
Потуши го с огнена страст.
Искай ме!
Коя съм аз?

ГОЛАТА ИСТИНА

Всички дрехи ще сваля от тялото
и гола ще дойда при теб.
Гола ще дойда, за да видиш цялото
величие на тоз, що ме сътвори.
Ще сваля всичката суета от себе си
и грима ненужен ще изтрия.
Открий по мен всички белези!
Нищо от срам няма да скрия.
А когато се наситиш да гледаш
надникни в очите ми, в душата ми влез.
Недей от неудобство поглед да свеждаш.
Мини по моите пътища, по моите спомени.
Открий моите тайни загробени.
Открий страховете, усети бесовете.
Стигни до духа ми огромен.
Стигни до дълбините на моето съзнание
и чак тогава, ако все още имаш желание,
с нежен шепот кажи ми на ухото,
кажи го пред целия свят, ако щеш -
кажи го без да се вричаш -
кажи, че ме обичаш!

Гола ще дойда при теб,
наметнала само своя живот.

МИСЛЯ ЗА ТЕБ

Искаше понякога за теб да си мисля,
да обсебя с мисли живота твой,
но остана в себе си заключен.
Дори не се правиш на герой.

А аз за теб непрекъснато мисля.
От мисли за теб в живота вървя.
Представям си те в сцени романтични.
На сцената героиня главна съм аз.

И раждат се от мислите мисли.
Те съградиха дом за теб и за мен.
С теб  в него аз живея.
С теб започва и свършва всеки ден.

Започнах да те опознавам.
Като пъзел редя твоите изпуснати слова,
а от любовта ти нежна, всеотдайна
храм ти съградих в своята душа.

Искаше понякога за теб да си мисля,
но така не станах на живота ти аз зрител.
И въздухът покрай мен с теб е наситен.
Мислите ми те направиха мой Повелител!

ЕДИНСТВЕН

Ти си за мен единствен -
в живота труден - опора.
Показваш ми света пъстър,
свободата на простора.
Сърцето ми не заключваш
между четири стени,
но не ме оставяй сама.
До мен, те моля, застани!
Прости, че закъснях!
Не те открих навреме.
Заедно с любовта си ти нося
и своето тежко бреме.
Какво е този пъстър свят за сам?
Позволи ми любовта си да ти дам!

И ТИ СИ КАТО МЕН ЗВЕЗДА!

Ако мъничко поне ми се разкриеш
няма да те търся по неестествен път.
Няма да те търся в ефира,
ако дойдеш при мен от плът.
Любовта е в теб и аз го зная,
но питанка за мен си ти.
За същността ти трябва да гадая
и за звездите в твоите очи.
Изтъкан си от доброта и нежност,
но и от тайни във вериги окован.
На самотата обрекъл си се с годежност,
а пътят ти е с болка и мъка застлан.
Дойдох при теб с цялата си благост.
Дарих те с всеотдайна любов.
Опитай на живота цялата му сладост.
Дари те Бог със своя благослов.
И аз, като теб, бях робиня,
но пътя към света в себе си открих.
Не станах на Съдбата слугиня.
С любов към всичко я победих.
Отворих сърцето си за всеки,
който иска с любов да ме дари
и пред мен се ширнаха пътеки.
Оставих любовта в мене да цари.

Открих приятели, които
приличат си по нещичко с мен.
Сега се радвам на живота
и духът ми веч не е сломен.
Ела, приятелю! Оковите свали!
От мен не се страхувай!
Докоснат си от божествени лъчи.
Ако пък нямаш смелост - знай -
безкрайно пак ще те обичам аз
и когато в безпътица изпаднеш
в душата си ще чуваш моя глас.
Гласът ми ще ти нашепва вечно,
че и ти си като мен звезда.
Ориентири сме за всеки пътник.
Ориентири сме към Вечната зора.
Аз ще те обичам!
Ще те обичам
и вечно ще си в мене ти!
Само в Бог така се вричам
и в твоите изгарящи душата ми очи.

НОСЯ СВЕТЛИНА!

Когато в душата ти тъмнее
не ме отпращай настрани!
Не искай да съм с теб само,
когато в живота ти върви!

Не оставай с болката си сам.
Като искра в душата ти ще вляза.
С твоята болка в сърцето усещам
как моето слънце залязва.

Остави душата си отворена.
Ще вляза в нея с цялата си благост,
а светлината, която нося
ще озари тъмата с празнична сладост,

че черното небе е приказка  красива,
когато в него заря от звезди се излива.

ЩЕ ТЕ ПРЕСЪЗДАМ

Казваш, че пътят към сърцето ти
е с бурени и тръни обрасъл?!
Пътечка малка към него ще направя!
Не се страхъвам,че краката ми издрани
ще ме болят, ще прокървят,
а може би ще се покрият с рани.

В дивата джунгла на твоя живот
ще открия на времето забулените тайни.
Хиляди съкровища несметни
ще се превърнат в митове, легенди.
За поколенията в стихове ще ги пресъздам,
като образи от миналото на филмови ленти.

Няма да пропусна нищо в сърцето ти оставено.
Бъдещето ти ще градя върху минало забравено.

ЗАЩОТО ТЕ ОБИЧАМ

след полъха на вятъра ще тръгна.
В стенанието на земята ще се вслушам.
С дъждовните капки от буреносен облак
върху земята ще се излея.
С изгарящата целувка на слънцето
нежно ще докосна цветовете земни.
Към небето в красива дъга ще се вдигна.
С грациозният полет на прелетна птица
ще преплувам безкрайното синьо небе.
В горите девствени ще се спусна
и с дивия вой на зверовете
чак там - до пустошта ще стигна.
В смразяващата ледена река
ще потопя своето сърце горещо
и ще разтопя на Севера леда.
Над земята в цветен стълб ще се издигна,
в Северно сияние ще се превърна.
Ще се слея със ефира
в импулси от милион трептения.
С тях до твоята душа ще стигна.
С нежния полъх на вятъра ще те погаля..
Ще излекувам болката ти с утринна роса.
С топлите галещи пръсти на утринно слънце
ще изгоня мрака от теб.
Сред поляна от дъхави полски цветя
в нозете твои ще падна.
Ще коленича пред нея - пред Любовта.
защото тя е в теб, моя любов безумна.

ДОРИ ДА ЗНАМ …

Дори да знам, че ще боли,
аз искам ти да ме обичаш.
Искам твоят огън в мене да гори,
а не с клетви да ми се вричаш.

Дори да знам, че в ада ще горя,
на пепел няма аз да стана.
Като Феникс отново ще се раждам
и вечно млада ще остана.

Дори да знам, че ще те губя,
сред висините пак ще те откривам.
Ще ти постеля звездното небе
и с пух от облаци ще те завивам.

Дори да знам, че може да си тъжен,
аз бих те пожелала отново и отново.
Ти няма да ме видиш с дух сломен.
Ще бдя над теб, като над гнездо орлово.

Ще те поръся с розов цвят
и с водопад от звезди ще те окъпя.
Просякиня няма да съм, а кралица
и на трона на любовта ще стъпя.

ЛЮБОВТА НЕ Е ВАСАЛНА

Вървяхме двама ръка до ръка,
заключили своите мисли и чувства
и само едва доловима усмивка
мрака в душите разпръсва.

Но какво значат горчивите хорски глуми
пред огъня, който в мене и тебе гори.
Скандални да бъдем, любими!
Напук на Света ръце ми протегни!

Двама ще минем - ръка за ръка -
пред очите на Страшния съд.
В косите цвете ще сложа.
Съдбата начертала е нашия път.

СУПЕРНОВА

Любовта  ще е любов, когато
към Света душите ни отвори!
Обичта ще е страст, когато
чрез телата наши проговори!

Ела! Подай ми своята длан!
Ще сложа моята длан във нея.
Ще бъдем само Ти и Аз.
За този миг цял живот копнея!
А когато небето посипе се
със звезден прах
натам ще литнем ние двама.
Млечният път ще ни приюти.
Едно с тебе цяло ще стана.
И щом се слеем със звездния атлас,
на Бог ще коленичим пред престола
и тъй, отдадени вовеки на Любовта,
ще се превърнем във звезда - Супернова!

КОЛКО Е ЖИВА

Погледни в очите ми без свян
и кажи, че ме обичаш!
Не искам клетви любовни -
във вечност да ми се вричаш.
Кажи, че ме обичаш
непринудено и диво!
Не искай да ти вярвам!
В света е всичко променливо.
Кажи, че ме обичаш!
Прегърни ме пред всички смело!
Нарисувай ме с ласки така,
както с бои рисувал е Микеланджело!
Да не крием от света
колко е жива в нас любовта

Всички творби от този автор |  Вашето мнение
 

До момента няма мнения за тази публикация. Бъдете първи!