Пробуждане

Ева-Мария

ПРОБУЖДАНЕ

Насила, знайте, стих се не ражда.
В него творецът душата си вгражда.
А после този, който чете
образи от думите му ще изплете.
И вградената сянка на всеки поет
изплува в образ напет
близък до тоз, на четеца,
и слага тогава той венец
изплетен от лаври или тръни -
прогледнал в същността си до дъно.
Не корете поета, че пише
и излага на показ всяка ниша
на душата си потънала в лава.
О, той не го прави за слава!
Същността му е в мрака прозряла
за какво е и не е узряла.
А вътрешният порив го води натам -
да изгради за себе си храм
върху белия лист с думи изписан.
Това е закон за поета неписан.

ЗАВЕЩАВАМ!

Дойдох от нищото
и в нищото ще се завърна,
но ще оставя в живота нещо от мен.
В живота се случват много неща -
приятелства, подлост, предателства,
болка, обич, сълзи и смях ..
и доброта. Ах, добротата…
за нея в живота се борих и тлях.
Нея отгледах в сърцето,
опазих от злоба, ненавист и гняв.
Опазих я с цената на много тревоги,
с разум дълбоко мислещ и здрав.
Добротата дълбоко в сърцата
на моите две дъщерички посях.

Дойдох от нищото
и в нищото ще се завърна,
но в живота от мен ще остане следа.
Добротата - да, добротата
завещавам на света.

ИМА НАДЕЖДА!

Какво ме очаква напред?
Какво ми готви съдбата незрима?
Обичам живота да подреждам в куплет,
но в него понякога няма рима.

Не унивам дълго изпадна ли в мрака.
Лабиринтът-живот в мрака е страшен.
Откъсвам си пламък-надежда от Бог
и отупвам панталона по коленете прашен.

Запалвам с любов в сърцето си факел.
Озарявам душата с таз светлина.
Поставям до себе си верен приятел
и убедена и силна нататък вървя.

Живееш в мрак? Има надежда!
Към светлината сам Бог те повежда!

МОЛИТВА

Моля те, Господи, прости,
че моето сърце ми "напакости"!
То влюби се без да се надява и не иска
само с Разум и Мъдрост да се утешава,
че нямаш ли любов в сърцето,
с черни мисли "Аз"-ът ти превзет е.
Не може Разумът ясно да диктува
и Мъдростта в душата да пирува,
ако Любовта я няма там.
Господи, прости! Аз й станах храм
и вярвай ми - прогледнах ясно,
а на нея в сърцето ми стана й тясно.
Пуснах я навън, сред хората да излезе
и в душата ми тогава слънцето влезе.
Озари и стопли всяка малка ниша,
а аз не газя вече в мрак, в дълбока киша.
Като пролет разцъфнах! Възродих се
и не казвам вече: "В живота провалих се!"
Любовта Райските градини ми дари.
Затова те моля, Господи, благослови!

ПОРИВ

Когато изгревът с огнени пламъци
прогони отново нощта
простри ръце към хоризонта
и вгледай се в далечината неизмерима.
Пусни духа от тебе да прелее -
като вихрушка със земята и небето
в устрема си неуморен да се слее
и в погледа ти бистър ще изгрее
утрото на Новото начало.
Не мисли за вчера ни за утре.
Не мисли за туй, че времето е спряло.
Ръцете ти в крила да се превърнат
и с полъха на тих ветрец
душата ти земята да обходи,
от  багрите й да ти изплете венец.
Но призови я пак при тебе да се върне
за всичко, що видяла е да разкаже.
И мъдростта, събрала в своите длани
на малките до тебе да покаже.

***

И нека зло под камък да заспи.
И нека доброто в света да възцарува.
От деня рожден,
кога докоснала е тебе Любовта
та чак до края на Света
в душата твоя да пирува.
Улови в живота си
красивите и пълните неща.
Пред пречките и трудностите
не унивай.
Благодари на Бог
за болката и за скръбта.
Те събудиха душата нежна в теб.
Не се проклинай!

НЕ БЪРЗАЙ!

Защо е това нетърпение у теб?
вечно бързаш, но за къде?
В това  лудо препускане
знаеш ли къде животът ще те отведе?

Вдигни към безкрайното небе
своя тих вътрешен взор.
Не мислиш ли, че за теб
е сътворен този безкраен простор?
Погледни надолу към майката земя
простряла се зад хоризонта и оттатък.
Бавно тръгни по нея, защото
дала е на живота ти своя отпечатък.
Погледни как бавно зрънцето пониква,
как набира вътрешна сила.
И ти си като него - творение мъничко,
но гордо своя дух извисил/а/.
Погледни цветето ухайно, красиво,
но не си плети от него венец.
Радвай му се, защото е живо.
Заради красотата му стани творец.

***

В блясъка на звездните сияния
аз виждам усмивката й ведра
и протягам към нея своето сърце
с благодарност към щедрата съдба.
Търсих я далеч от мене
и под купола на Божи дом,
но тя е толкова огромна!
Необятното е нейният заслон.
Накъдето и да се обърна
откривам я във всичко -
във всеки полъх на вятъра тих,
в кокиченцето малко,
в шепота на падащия лист,
в песните на птиците щастливи
и в морза на кълвачите дори,
и в огъня в огнището на мама,
даряващ душата ми с феерия искри.
В топлата прегръдка на децата
и в залога на всеки хвърлен зар,
в изпъстрените с цветя поляни,
и в житните полета с цвят на кехлибар.
Накъдето и да обърна - тя там е,
а щом виждам я е и в моето сърце
и аз танцувам с нея сред звездите
лека, феерична - като перце

ТАНЦ

Не съм синя, нито червена.
Не съм жълта, нито зелена.
Аз съм красива дъга.
Искаш ли с мен да се слееш?
Тогава танцувай в дъжда.
В малките пръски под твоите обувки
аз ще изгрея в милион слънца.
С твоите фибри ще се слея
и ще танцуваме двама в дъжда.

В НАС Е ЦЕЛИЯТ СВЯТ!

Отвъд времето и пространството
има едно Велико начало.
То е силата, която
на нас живот е дала.
Вдъхнало е в гърдите на всеки
своето божествено дихание,
а това, че не го усещаме,
ни носи само страдание.
Със своето жалко неверие
си изградихме измислен реализъм.
Отписахме Вечната истина
и се отдадохме на фалшив аскетизъм.
Кога накрая в нас ще събудим
онези чисти, възвишени чувства?
Издигнахме в култ порочността, а ...
истината заклеймихме като блудство.
Да затворим очи и да се докоснем
до своя вътрешен душевен мир.
Неописуемо е вълшебството,
да откриеш в себе си огромния Всемир.
Бог дари ни душите с вълшебство.
В нас живее целият свят!
Там няма място за лъжа и омраза.
В него всеки на всеки е брат.

ПИАНО

Притворих очи и се потопих
в дивните звуци на пианото.
Един незнаен виртуоз
нежно гали клавиши черни и бели
и изтръгва от тях най-нежни децибели.
Музика в душата се излива
и  щастие от там прелива.
Вълшебните звуци на времето
ме карат да сложа крак на стремето
и да препускам сред водовъртежа
на тази Божествена магия,
за да мога у себе любовта да открия
към незнайното  неописуемо, нечуто,
пълно с хармония и изненади бруто.
Яхнала звуците на Вселената
политам над гора зелена,
над бистри реки и потоци се спускам,
в цъфнали градини отпускам.
Нагоре политам, към висините устремена.
Полягам на мека изящна пелена
от безброй звезди изтъкана.
После надолу се спускам стремглаво
над широко поле позеленяло
и вдишвам екзотични дихания
от млади треви изпъстрени
с цветни нежни сияния.
Спускам се нетърпеливо
към морския бряг
яхнала гордия златен впряг
на неспокойни, луди вълни.
Пръски солени къпят моите очи.
Вкусила богатствата земни
усещам в гърдите пориви екстремни
да открия на хората Света
възкачила вълните на звука -
нежен, чувствен, тъжен, преливащ,
разтърсващ, спокоен, шепнещ, въздигащ.
Слушам в захлас, опиянена,
невероятната музика на цяла Вселена
събрана в клавишите на едно пиано
и в сърцето и пръстите на музиканта само.

ИДЕ НОВОТО ВРЕМЕ!

Гонгът удари в полунощ.
Роди се Нова година!
Какво ни очаква напред?
Нататък има ли  пъртина!?
Посока коя да поемем?
В миналото какво да оставим?
В бъдещето какво да вземем?

Може би е по-добре
да започнем да градим от нула!?
С Разум и Мъдрост на Любовта
ще вдигнем до висините кула.
Любовта ще ни дарява сили.
С Разума напред ще вървим.
Мъдростта ще ни е опора
на ударите на времето да устоим.

НОВИЯТ ЧОВЕК

Докосната струна резонира
с тихи, нежни звуци в душата.
Мелодията там тонира
любовта от будния призната.
Свят строим космичен.
Основите му са от любов.
Ще разрушим предишния безличен,
когато този е готов.
Елате вий брилянтни чувства,
неуморими вий строители, елате!
И тази раса ще нараства
със всеки, който с любов богат е.
Расата на новото време сме ние,
расата на новия свят.
И от луната и звездите
нашият път е огрят.
Обичта - този божи дар -
душата винаги възражда
и тогава, в света необятен,
Великата Хармония се ражда.
     В зората на новия живот.

СЪВРЕМИЕ?

Човече, защо изпълнен си с безверие?
Защо изпълнен си с горест и печал?
А уж се бориш за съвремие с Вечността.
Изчисти от ума си лепкавата кал.
Това съвремие, което търсиш,
няма да откриеш и в душата на поет велик.
Спортуваш с думи, ум каляваш - но тъй
за Света огромен оставаш ти безлик.
Животът - какви окови тежки -
оковава снагата ти към майката земя,
а душата, а духът се реят свободни
в съзвучие с Великата зора.
Пътуват те във Времето безплътно
оставили далече твоите суети.
Надават вой на воля - непристъпно -
облекли в мисли феерични твоите мечти.
Няма граници, няма спирачки
на твоята мисъл, на порива на духа.
Стъпиш ли веднъж на безкрайната спирала
душата показва ти красотите на света -
земята и космоса, безкрая,
величествени галактики безброй...
Животът напомня ти за себе си,
но върнал се нямаш вече ти покой.
Малък е животът за душата безбрежна.
Малка е Земята за духа огромен.
Свободата зове те там - у дома.
Свобода на земята?... Тук си поробен!
Душата е безкрайна, духът безграничен.
Техният дом е безграничният безкрай.
Твоето съвършенство ще ти даде свободата,
за да си идеш у дома - твоя приказен Рай.
Там няма минути, дати, години.
Открила е Съвремието твоята душа.
Станал си едно велико цяло с Времето.
Дарил си на същността си Вечността.

***

Израснах с книгите и техните герои.
Приемах образа на героиня велика.
Щурмувах грозотата на живота без страх,
но в живота реален живеех без клика.

Моята душевност революции не иска.
Стига й само и единствено Любовта.
В него войната е излишна. Тя е обида!
Бленувам Хармонията на света.

Защо са всичките безмилостни борби
жестоки - без истински цели и победи?
Защо превърнахме ги в начин на живот?
Защо превърнахме ги в обичаи и обреди?

Душата само доброто и любовта признава.
Истинският човек по тях се познава.

Всички творби от този автор |  Вашето мнение
 

До момента няма мнения за тази публикация. Бъдете първи!