Реалност

Магдалена Митева

***

Душата ми загърната във шал
подвива крак и сяда кротко
на клон в листата му -
до другото листо
и пита го за него,
за близостта, за допира,
за вятъра незнаещ,
че е донесъл любовта
на две погребани
от есента листа

Реалност

Нещо избяга!
Не знам кога и къде отиде!
Аз съм празна!
А навън е все по-хубаво!
Някога плачех!
Един живот,
Даден ми е само един живот
и аз цял живот се опитвам
да го нахраня!
Изгубвам се!
Реалност!
Вътре съм и с двата крака!

Врабчо

На кръгчето, във правия му ъгъл
проглеждам в света на врабчето.
Харесва ми, излежда ми нахранен
и малко тъжен, но забавен.
Денят започва след нощта,
а тя изчаква го да засънува.
И в кръгчето се гонят непрестанно,
без желание да се докоснат.
Ей така, заради самия кръговрат ...
А врабченцето горкото,
омагьосва се направо,
може би защото липсва право
и не иска да приеме на кръга безкрая.
Иска път със край
и посока права
за да може да планира
всяка спирка и завой,
а дори и края,
за да си отдъхне най-накрая.

***

Стол, маса и зелена стая
Аз и чашите мълчим
Прозрачно, неподвижно.
Уморена закачалка.
Отворен прозорец и слънце.
Къде си?
Къде си мила моя младост?
Защо си толкова внезапна и далечна?
Отивай си мое очакване
Усещане, че нищо няма да се случи!

Стая

В ъгъл съм,
прояден дървен стол.
С лице закрито от стени,
дебели, сиви прегради.
Пътят ми не води никаде!
Ъгълът ме спира.
Удрям се, отскачам и побягвам.
Скривам се в себе си,
но не ставам от стола
и не руша.
Многолюдна болка...
Тъжна стара песен
Самотна стая без прозорци
Много хора влизат и обичат
Вземат, дават, обвиняват, искат
Толкова много години
Няма място ...
Трябва да проветря,
но няма прозорци,
а и не ми се става от стола
и не ми се разбиват стени.

Всички творби от този автор |  Вашето мнение
 

До момента няма мнения за тази публикация. Бъдете първи!