Поезия
Кирил Христов
Всички творби от този автор | Мнения на читателитеКвартали
Отнасям се там към крайните квартали
При блатата със жабите и тъмните входове
Миризмата на завода и пустите линии
Пресичахме полето,вие бяхте моите ангели
Седяхме ,приказвахме и гледахме витоша
И слушахме музика играехме домино
Плетеше ми гривнички и нежно говореше
Веднъж се разплака и в тебе аз влюбих се
А сега сте мъртви отдавна погребани
В спомена живеете, по листата в тетрадките
Чувам ви вечер и плача след ставане
Дали ще ви видя оттатък при другите
Знаеш ли, жалко ми става, предавам се
Спъвам се, ставам, но вече не искам
Загубих вкуса, аромата и допира
А нямам нито една малка снимка за спомен.
Назад в годините
Усешам отзад в гърба ми, полазваш ме
прикриваш се в сянката, и тайничко искаш ме
обаждаш се вечер и двама се смееме
сънувам те малко и бавно разделям се
колко ли малък сега ти се струвам
лъжа и моля те, а ти ме разбулваш
бягам и спирам се, гледам къде си
понякога виждам те, а ти ми се смееш
опитвам се някога някъде става ли?
Дали ще спрем дори да похапнем
идвам у вас и мисля те винаги
и нося със себе си малки подаръци
не пия кафе, но нищо сипи ми
обичам да гледам как майка ти готви
запалвам цигара поглеждам към розите
да сега съм тук назад във годините.
Всички творби от този автор | Вашето мнение
До момента няма мнения за тази публикация. Бъдете първи!