Доказателства

Катюша Димитрова

ЖЕЛАНИЕ

Сутрин.
Три часа.
Китарата още звъни.
Магарешкото мляко е изпито.
Смях във въздуха трепти.

След малко ще те "посветя" във моите стихове,
ще ми кажеш, че харесваш моите очи,
кафето ще изстине бавно,
а нощта ще изсветли.

Ще разходим кучето до блока ти,
на връщане ще искам да прегърна света,
да крещя на облаците колко те обичам,
а щом се върна в къщи щастлива ще заспя…

и събуждайки се тази нощ във три часа,
след пет години,
защото ти в съня си галиш моята коса,
аз тихичко ще кажа на звездите колко много те обичам,
макар че още искам да го изкрещя…
17.05.02

DESIRE

Искам да усетя топлината,
идваща от твоите устни
и на целувките сладката плътност.
Искам да те докосвам много бавно и до болка нежно,
сякаш  рисувам…

Искам да си със отворени очи.
Да виждам огъня.
Да виждам как потъмняват в сластна нега.
Искам удоволствието в тях да гори,
за да мога да уловя и задържа
мига,
в който ти ще тръпнеш от мен и за мен,
в който се сливат край и начало
и след който потен и приятно уморен
ще отпуснеш глава на моето рамо…

Януарска Варна

Мъглата целува върховете на високите сгради
и дави във влажност града;
катедралата свети загадъчно
в студената самота на нощта.

Закъснели таксита, закъснели младежи,
в този час за никъде, никой не бърза,
улиците са празни, съвсем зимно опустели,
пред магазините върху кашони зъзнат кучета.

Морската е тиха, кална, тъмна,
някъде долу сърдито морето реве
и упорито и безкрайно блъска вълнолома-
иска си туристите и лятото, а януари е…
23.01.03

Сама съм си виновна…

Разплисквах любовта си-
пълна чаша,
докосваха я много устни
и с мъка се откъсваха пияни,
и в пиянството си
неспособни да пият до дъно
я разливаха…
на прощаване.

***

Толкова много мина,
че не зная дали е било.
Толкова време изтече,
че не знам дали го е имало…

Толкова целувки спечелих,
колкото сълзи пролях;
точно, колкото вярвах- ме лъгаха,
точно на колкото повярвах-
толкова и не разбрах.

Умирах всеки път за да обичам,
обичах всеки път, като за да умра,
тичах безкрайно към химери, тичах,
но…и за миг не помислих да спра.

И се давих във вярата, че има
ново слънце и нов хоризонт,
и че съществува там някъде, има го
измерението…любов.

***

През далекогледа на времето,
който смалява
всичко одавна изпитано,
търся късче чувство и се убеждавам,
че наистина не съм те обичала.

Била съм луда!Или омагьосана…
Била съм жаден пустинник,
потънал в мираж!
Била съм измръзнала и изтерзана,
Не разбрала,
Че ми предлагаш не любов, а страст.

Не! Наистина не съм те обичала!
Проектирала съм в нереалност любовта.
Боля ме и плаках защото
Ти първи го разбра, но не спря…

Импресия

Натежала съм-
жълта, есенна круша,
изпълнена със слънце и живот;
чакаща да бъде откъсната
от внимателна мъжка ръка,
нежно да бъде отхапана
за да утоли със сладкия си сок
доживотно неговата жажда…

Доказателства

Аз трябва да зная- кажи,
какво чувстваш
след онази объркана вечер?
Харесаха ли ти
ласките, докосванията, целувките-
останаха толкова необходими думи неизречени…

Аз бях пияна- от теб и уискито,
но помня жаждата, желанието и страстта,
помня очите ти- тъмни и истински,
помня колко удобно да тебе заспах.

Аз вече не зная дали се е случило-
толкова мило и колегиално се държиш,
само забравените обеци мълчаливо
доказаха, че ти и аз там сме били.

***

Пожар! Гори душата ми,
а пламъците жарки ми пречат
да дишам и мисля.
Не ми трябва вода!
Дърва дайте,
За да придобие огъня истинска сила.

Тогава във горещото
без логика и смисъл,
ще изгоря красиво
и единствено
сърцето ми
във пепелта ще видите-
вледенено от много обичане...

***

Това ли беше-
някакво безумие,
повлякло ме безмилостно
към синевата на очите ти?

Това ли беше-
игра на желание, гордост и думи,
в която не разбрахме
къде започва истинското?

Това ли беше-
мрежа от нерви,
през която се промъкваха погледите
и усмивките?

Това ли беше
житейският ми изпит по търпение,
сведен до абсурдността на изречението
"Искам те"...

Qestion

Сринаха се всички кули-
как да живея без мечти?

Бягам!Бягам по-бързо от вятъра!
И се страхувам!Страх ме е до смърт!
Да се обърна и да те погледна…
Не искам! Не и този път!

Няма! Няма да те чувствам в себе си!
Не желая пак да ме боли!
Красива, но жестока си!
Мъртва си за мен, така че си върви!

Не са ми нужни твоите трепети!
Не са ми нужни твоите целувки, нежности,мечти!
Неизменно разкървяваш сърцето ми…
Заминавай си Любов!
И прости!

Съмнение

Вземи ме!
Твоя съм…
Безумно твоя!
Влюбена…
и Жулиета
може да ми поднесе цветя…
Искам те!
И не мога
с факта, че те няма
да се примиря.

Обичам те!
Несравнимо със сравнимото.
Нуждая се от теб
повече отколкото луната желае нощта.
Изгарям!
Ти се топлиш от далече,
а не мога да го изгася.

Нужно ли е-
да си  в ума ми ежедневно?
Претенция ли е
Да желая да го споделиш?
Грях ли е
да мога да те целувам,
когато/ако до мен спиш?

Липсваш ми!
Вземи ме.
Цялата съм твоя.
Липсваш ми и моля те
да ми простиш,
че те обичам-
повече отколкото мога
и че не зная…
стига ли ти.

***

Самотно ми е…
Дори плаках на Коледа…
Макар че ми е хубаво във тази самота,
спокойно е,
безтегловно,
монотонно,
дните ми минават
във мъгла…

Самотно ми е,
но не ми е тъжно
или тежко,
не ме интересува дори,
празно е,
безмислено,
не боли…

Не виждам смисъл
и причина,
и начин
да се откопча
от тази самота,
а била съм си
самодостатъчна
много пъти,
но не и сега…

но не и така-
тихо
и тъмно,
и уютно,
топло,
има ме
и ме няма,
и ме няма,
и тук съм…
самотно…
29.12.2003

2003 г.

Всички творби от този автор |  Вашето мнение
 

До момента няма мнения за тази публикация. Бъдете първи!