Какво ми казва моето сърце
Лекомислец
Публикувана на сайта 09.04.2014, 11:07
Всички творби от този автор | Мнения на читателитеПросто правило
Колко е малък шанса днешни дни
Изведнъж във теб любов да запламти
Всеки първо преценява
Мисли, смята, без да се надява!
Пооглежда се наляво и надясно
Чуди се дали със всичко е наясно?
След това пристъпва бавно
Опитва се да се държи забавно
И това наричали любов...
един отчайващ зов...
А любовта е страст и радост
покрай нея да почувстваш слабост
да те свие и стомаха
ако за миг тя просто ти помаха
Да си сигурен но плах
Да трепериш а да незнаеш страх
Да търсиш нови изпитания
без дори предпочитания
Само до тебе да се задържи
Защото сърцето ти неможе да се удържи
Неписано правило е на Земята,
любовта не бива да се смята.
Просто силно я търси
и на сърцето си се довери!
Съвет
Пази се от чаровната жена,
че и силния превръща в Ахилесова пета...
И да бъдеш в себе си силно уверен,
чарът надделява и над разум безмерен...
Макар и поглед един да не стига,
тайната цел със него постига...
Спасение трудно намираш,
и да я видиш отново замираш...
Пази се от поглед злосторен,
и ефекта от него повторен...
Съвета мой незабравяй,
и срещу нея недей се изправяй...
Че повярвай ще паднеш,
и от вниманието й ще откраднеш.
А тогава спасение няма
падаш към любовната яма...
Още погледи ще последват
прегръдки към теб ще напредват...
Въпроси любовни ще има
Да те спасят неще и приятели трима
Любовта,примка,бавно ще се затяга
В ръцете ти бавно тя ще приляга
Спасение век неще да намериш
Към победата неще се изкатериш...
Така завършва злочесто
битката лесна, но вместо
победата, близка да се окаже
за победил неможе да се докаже
Победителки намират се много
затова послушай съвета ми строго
Далеч от любовните схватки
и от погледите макар, че и кратки.
Нека неподготвени към тях да залитат
А подгoтвените далеч да отлитат
Златна красота
Беше рано сутринта,
или отчасти още вечерта...
Ранни слънчеви лъчи,
като златисти бляскави коси,
се спускаха край тъмнината.
Така пленителна е красотата!
Като поглед чаровен, дълбок
към ноща бе деня, тъй жесток!
В миг един или пък два
спокойствие и гняв са на везна.
Спомена за красотата й дори,
накланя тежките везни...
с част спокойствие дарено от ноща,
с частица ярост подарена от деня.
Не е ни нощ ни ден...
...сякаш хваната е красотата им във плен...
с тъмен поглед пръскащ светлина.
с усмивка чаровна като ноща....
Нима ще устоиш на чарът на жена,
подчинила такава златна красота!
Както звездите заплетени във утрината,
запленява красотата й неосъзната...
Жестокост някои я наричат...
Други да я открият се заричат.
Последна мисъл
Как да ти покажа по добре
Какво ми казва моето сърце
Немога просто да се откажа
без поне за миг да ти разкажа
Колко много бе за мен
Че ме завладя за ден
Знам че е невъзможната мечта
Но колко искам да съм с теб сега
Още си остава загадка
Как имаш усмивка толкова сладка
И как за кратко
времето със теб бе сладко
И уж всичко беше на игра
Неможах да те забравя досега!
Все странно се нареждат нещата
Твоето име ми се върти във главата!
Знам че мястото ми от теб е далече...
И едва ли някога ще те видя вече...
Но дори да ти се стори смешно
дори за тебе да е грешно
да те забравя беше неуспешно
08.03.2014 г.
Всички творби от този автор | Вашето мнение
До момента няма мнения за тази публикация. Бъдете първи!