уеб-дизайн и програмиране

Мрежа Nowhere

NOWHERE E-zine - извор на вдъхновение

Стихове

Джина

Публикувана на сайта 17.02.2011, 08:00

Всички творби от този автор | Мнения на читателитеПечат СъхраниПо-голям шрифтПо-малък шрифт
 

Метро

Проблясващи капки живот
изпотени от топъл дъх прозорци
люшкащи се в нощен транс лица
Целият свят обръща посоки
до безкрайност се завръщам в него
без край и без среда
само всяко начало
виждам отразено в капка дъжд

Hotpot1

Над издигащата се пара от hotpota
покрит с капки прозорец
усещам трепета в гласа му
а погледът му страдащ
търси сърцето ми ранено.
Загубвам се тогава в собствената си мечта
да уловя пеперудената му душа
и в дланите се да я успокоя.

1 Hotpot е традиционно азиатско ястие, сервиращо се в ресторантите: съд с вряла овкусена вода, който се поставя върху газов котлон на масата, във водата се поставя избрани от клиента зеленчуци, месо и тофу.

...

В парченцата спряло време
оглеждам разкривения си образ
бях ли там, откъдето идвам,
ще бъде ли там, накъдето отивам,
скритите думи се надпреварват
загубвам те в скритото време
скривам се в ъгълче на душата ти,
където ти ме загубваш.  

Помежду

Назъбена реалност
до пулсиращото ми сърце.
Неин диагонал -
гладка възможност:
за поредна любов или предпоследна забрава
Думите на реалността
се удрят отвътре слепоочията ми.
Усмивката на възможността
целува косите ми.
И изборът остава
помежду им
заклещен
забравен в себе си.

Езерна фигура

Езерна вода
под върбите
носени от вятъра.
Аз съм върху нея
а тя ме застиска отдолу
задушава ме
докато бавно прониква в мен
Аз се превръщам във водна фигура
а върбите протягат клони.

Русо момиче

Като низ
от мъниста разноцветни -
русото видение откъде е тръгнало
да стигне до митичното мястото
на тъмните дръпнати очи
на тъмните остри коси
да стигне до истинските думи
до единствените думи
до думите на Буда
върху сандаловата броеница

Пакетче захар

Присветва светлина
от лампата встрани
Гласът му идва
отвътре мен самата.
А устните му
примамливо движат се
пред мен.
Политам в странна мечта
празната му прегръдка
ме прихваща.

Пред нас
чашки от кафе
и ръката му,
притискаща
монотонно пакетче захар,
сякаш погалва
косите ми.
Загубвам себе си
в него,
а другата мен -
не ме открива в него.
По средата ли
оставам?
Или пък цялата се скривам
в пакетчето захар.

Всички творби от този автор | [>] Вашето мнение
 


До момента няма мнения за тази публикация. Бъдете първи!