уеб-дизайн и програмиране

Мрежа Nowhere

NOWHERE E-zine - извор на вдъхновение

Стихове

Ивелина Илиева

Публикувана на сайта 17.02.2011, 03:24

Всички творби от този автор | Мнения на читателитеПечат СъхраниПо-голям шрифтПо-малък шрифт
 

Стар спомен

Отидох аз в старата си къща.
Да търся аз моето си детство.
Посрещна ме моята мила майка
И с целувки обсипа ме изцяло.
-"Влизай" рече аз ще сготвя.
Отидох аз в моята стая.
Стая пълна със спомени…
ето го там стои пак моето легло.
Безброй мечти минаха през него.
От него се виждаха звездите и като
Добри слушатели всеки ден бяха там.
Мина се не мина един час.
Но от моето търсене нямаше следа.
Отворих аз бюрото, силното скърцане заглуши
ушите ми. Тогава се замислих, стара бе вече
тази къща, но може би винаги е скърцал,
просто липсваше детството ми вече.
Открих тогава моя дневник.
Пълен с радост и скърби.
Корицата скъсана и надраскана
на места беше. Яд изкаран върху нея
от отминалите дни. Разгърнах
страниците на старата тетрадка.
Там имаше снимка сякаш нова
на мой приятел стар. И си спомних
нашето другарство. Как всеки ден стояхме
заедно в клас, той на снимката на
мотор стоеше. Искайки да литне в този час.
Той мой приятел верен дълго време бе.
Но живота смаза неговото сърце.
Пораснахме и ние и той на някъде отиде.
Аз останах същата, но той не.
Продължих аз в спомени да ровя
И видях разбитото ми младо сърце.
Името написано по долу разбуди
спомена съвсем. И си спомних всичко
как бе навързано. Цялото ми детство мина там.
Той бе любовта ми първа. Помня квартала… далече
от домът ми бе. Но ходех всеки ден при него,
любовта си да делим. Весело крачех ме по улиците
сякаш вечно всичко бе. И на нашата пейка ходехме
през ден и клетви любовни, радостни сълзи. Помня
всеки един, дори как крихме се от вашите
на улицата ти. Как излизахме с нашите приятели
хванати заедно за ръце
и безгрижно мерехме улиците. Помня и моята
приятелка как излизахме по двойки. И смях през
сълзи имаше в душите ни.
Времената бяха леки.
Живота ни минаваше през нас и оставаше красив спомен.
С теб двама влюбени до уши бяхме.
Разходки по парка. Спагетите на Сан Марино, а помниш ли
Китайския ресторант. Всичко бе тъй невинно.
Плановете за съвместното ни бъдеще.
Всичко бе като в приказка.
Сякаш черен воал на очите ни стоеше
и не виждахме действителността.
Но и времето си каза думата и за един миг ни открадна вечността.
Мислих си аз тогава, ще те задържа.
Но не знаех,ч е любовта ти през пръстите ми е изтекла.
Спомням си деня аз добре.
Качих се на същия тролей, както всеки ден.
И улиците същите си бяха, натоварени както всеки път.
Но мъка товареше и моето сърце.
Носталгия тежка ме обзе казах си:
-"Краят ни дойде".
Стигнах до домът ти и болка пронизваше гърдите ми.
-"Влизай"-каза и продължи.
Очите ми питащо тършуваха из стаята,
познат им бе всеки кът.
"Как си?"-попита отговорих "добре".
Но лъжа изрекох в този момент и ти го знаеше добре.
Държах ме се за ръце и се гледахме сякаш нищо не бе.
Но знаехме, че и за двамата бе трудно, че краят дойде.
Чудо сякаш се случи, нещо душите ни стопли
и добри бяхме един към друг.
Прегърнати стоях ме с часове и сякаш никога не ще се пуснем.
Сляхме устните си но не ни болеше.
-"Обичаш ли ме?"- изрекох, ти отвърна "да, но не мога повече така".
Изстинала му беше любовта.
Болка пронизваше тялото ми, но си казах
дръж се добре.
Може би това не бе края, а ново начало залъгвах се сама.
Но денят се скриваше и освобождаваше път на нощта
Носейки моята горчивина.
Знаех, че е време трябваше да тръгвам, сложих маска на моята душа.
Прегръдката му топла ме овладя.
-"Ще те изпратя", отговорих "добре".
Стъпки тихи, но пронизващи нощта се чуваха по улиците празни.
Ние вървяхме с наведени глави.
По лицата ни личеше бремето изтекло. Вече не бяхме същите.
И ето го дойде и моя тролейбус… целувка
последна сгря моето сърце.
-"Ще се виждаме ли? - попитах, "разбира се", отговори ми ти.
Но лъжа бе.
Качих се аз и видях как любовта ми се изплъзва
И си казах "той си отиде".
Далеч един от друг сме сега.
Невинната любов като пепел
в прах та остана. Оградихме ние черна преграда.
Сигурно си вече щастлив.
Не зная. Но всеки пое по своя път.
Но аз никога не ще забравя сладката любов.
Дали и ти мислиш за мен…
Но не се притеснявай
аз съм добре. Радва ме мене нова любов в моето сърце.
Каквото бе… бе, хубава компания бяхме.
Детското ми чувство от мен не ще избяга.
И спомена не ще напусна моето съзнание.
Сега нови спомени има в него.
Продължавам аз напред. Връщам се в моя град рядко.
За да се видя с моите родители стари.
Отивам в познатия
до болка квартал. И с мой приятел близък от тогава аз
споделям моите вопли. И си спомням безгрижността.
Но живота ни стегна и сега той е адвокат.
Седнах на леглото и сякаш карфица прободе сърцето ми.
Спомени всякакви неповторими…
никога няма да сме същите отново.
Всеки пое по своя път и нямаше връщане на зад.
Любовта топли вече дълго време моето сърце,
моята любов, вече бе до мен и аз съм
готова да и се отдам.
Затворих дневника. Вземах нова тетрадка и написах
"Нова страница на живота ми".

Близнак

Двама мъже вплетени в един.
Това си ти моя радост и тъга.
Обичащ ме силно и така презиращ ме.
Любовта погубвате изцяло.
Стопля детското ми изражение твоето сърце.
А след нея студена струя премазва го съвсем.
Що за човек си ти? Добър ли си или не си?
Сили две бият се в теб.
Силуета ми ярък през нощта, веселия смях кънтящ
в ушите ти, заличава тъмнината в сърцето ти.
Надежда една… последна поражда се в теб.
Човеко с две лица, не кърши ти моите крила.
Аз искам високо да полетя.
Едната ти страна…светла бе тя.
Сгряваща моята душа.
В нея имаше невинна доброта с детски привкус.
Сграбчваш ме в прегръдка една…
Вечността с танц един обикаля около нас.
Притиснати всяка вечер един към друг,
ние знаем, че сме един за друг.
Любов като фурия, минаваща през нас.
Чувствени думи изречени от нас.
Миг раздяла и като гладно коте, към теб
пристъпвам с жален поглед… искам теб!
Обсипваш ме с любовта си изцяло…виждам
живота ни пред нас.
Втората страна зла тя бе и скърби моето сърце.
Умът ми казва "бягай" сърцето "не".
Страх заглушен от крясъци,
минаващи през слабото ми тяло.
Звук един, а след това сълза.
Но не чупеше стъкленото ти сърце.
Поглед студен следващ ме из пустошта
Пронизваше тялото ми.
Сломяваше духът ми и помрачаваше душата ми.
Нищо не бе достатъчно за теб.
Борба за любовта.
Но аз зная обичаш ме и ти.
Това крепи моята душа.
И аз след теб вървя и вървя.

Грабеж

Аз съм като водата чиста,
Нежна капка утринна роса.

А ти вихрушка страшна
впиваща се в пусто ща.

В теб бурен вятър бушува.
Крадеш ти моята снага.

Идваш ти в моите покои,
търсиш малко топлина.

Аз те чакам всяка вечер
отворила своята душа.

Ти, крадецо, взимаш и
тръгваш си на сутринта.

Усет

Всичко, което искам, което чувствам,
в момента, ме караш точно ти да
го изпитвам. Пронизващата болка
и щастливите дни. Кажи, можем ли
да сме истински един с друг.
Надникни дълбоко в умът ми, знам, че
го умееш. Защо тогава бягаш?
Хвани ръката ми тя сега е твоя не
се притеснявай да бъдеш мой.
Настръхваш, когато дъхът ми е
на вратът ти. Не си мисли, че това
е маска, аз съм истинска усети устни те ми.
Не бягай, аз съм единствена, недей
да се луташ из фалшиви лица. Аз не нося маска.
Тялото ти сега е до моето, по-сигурен
си от преди. Докосни ме, точно това е
усещането, усещаш ли го и ти, летим из светлини,
но идва пак мрак. Вярваш ли в мен, аз
ще повярвам в теб. Нека полетим
заедно до небесата, там няма болка.
Аз съм облак, ела с мен усети вятъра
в косите си, това съм аз. Почувствай всичко
се срива, не се страхувай аз съм до теб.
Ще те пазя не се бой, докато съм там.
Бъди мой и някой ден пак ще сме заедно.
Погледни света в който живееш болката
е убийствена. Но ти си силен аз вярвам, че
ще се справиш и без мен. Но не се отказвай
аз съм с теб, някой ден пак ще сме заедно.

Всички творби от този автор | [>] Вашето мнение
 


До момента няма мнения за тази публикация. Бъдете първи!