Пламък нов

Орлин Бъкличаров

Публикувана на сайта 17.05.2008, 10:11

Защо?

Защо ли тъмно е небето?
Защо звездите не блестят?
Защо ли черно е в сърцето?
Защо е черен този свят?

Защо съдбата е жестока?
Защо във тъмнината крача?
Без цел, без път и без посока?
Самотен аз вървя и плача.

Защо ли планове крояхме?
Защо със теб така мечтахме?
Защо със теб щастливи бяхме?
Защо със теб в любов живяхме?

Клетва

Дори да съм обиден.
Дори и да умра.
Макар за теб невидим.
Над тебе пак ще бдя!

Истината

Разбрах аз истината цяла.
Получих си урок заслужен.
Във мене стареца съзряла,
Затуй не съм ти вече нужен.

За нов живот ми обясняваш.
Начало ново, пламък нов.
Обаче главното забравяш.
Не се живее без любов.

Не искам да те наранявам.
Не искам да си тъжна пак.
Остава ми да се надявам,
Да не попаднеш на простак.

Животът е като монета.
Монетата си има две страни.
Сега на мен душата ми е клета.
Но утре да не бъдеш ти.

Отдадох се на теб изцяло.
Че ме обичаш аз реших.
Какво излезе? То се е видяло
Пореден път в живота си сгреших.

Видях аз истината цяла.
И вечно ще остане в мойта памет.
И искам да ти кажа на раздяла.
Жените милост нямат!

Цветна

Край сиви сгради – сиво настроение.
Павета сиви. Сиви тротоари.
И хора сиви. Сиво поколение.
А слънцето пече. И сиво жари.

И хора крачат под дървета сиви
И сиви мисли в главите им шумят.
Вървят. Но не щастливи.
Във сиви жилища ще легнат да поспят.

В чаршафи сиви ще положат тяло.
Върху възглавницата сива ще склонят глава.
Сърцето сиво, сив живот живяло.
Сънува цветно! Какво ли е това?...
...........
По сива улица вървим сега.
Но виждаме в далечината нещо.
Като кокиче свежо цъфнало в снега
Вървиш към мен. Цъфтяща и гореща.

И срещаме се двама цветни.
Различни. Чувствени. Засмени.
Край нас са сивите човеци.
Със сиви мисли. Вечно разгневени.

Благодаря за туй че съм различен!
Благодаря че срещнах цветна!
Благодаря! Не съм ти безразличен!
И ти не си за мене мимолетна!

На Лени

Започва  утро. Птичка запее.
Цветя разцъфват. Омайно ухаят.
Ветрец полъхне. Слънце изгрее.
С любов в душата сърцето пее.

Поглеждам бавно. Какво да видя.
Насреща идваш – цвете прекрасно.
Край мене хора с мъгла в душите.
А ти вървиш. Край теб е ясно.

Въздишка тъжна до мен се чува.
Във грохнал старец тъга бушува.
Зад мене някой в болка стене.
Дете проплаква с разбити колене.

Навсякъде мъка. Тъга голяма.
За много хора спасение няма.
За нас любима целта е ясна.
И път широк е пътеката тясна.

Със тебе мила, когато сме двама.
Уверено крачим със светли лица.
И по прекрасно в живота няма.
От две горещи любящи сърца.

04.2008 г.

Всички творби от този автор |  Вашето мнение
 

До момента няма мнения за тази публикация. Бъдете първи!