Gastronomique 101

Николай Николов

Публикувана на сайта 18.04.2008, 11:25

Подготовката започва 12 часа преди срещата. Казвам на приятелите си да дойдат в 3. Най-доброто време да го правиш с приятели е следобяд. Най-доброто време да го правиш сам е вечер. За това в два и половина през нощта нагрявам котлона до 50 градуса. Важното е да не е повече. На повечето готварски печки 50 градуса отговарят на степен номер 2. Поне на моята Indesit е така. Сипвам 750 милилитра олио в тенджерата и към него добавям изсушената трева.
- Намери ми десет грама от най-добрата в София –  заръчвам Латун, да го еба и в тъпото име.
Лягам да спя и се събуждам в 10. Отивам на покупки и се връщам за да приготвя салатата. Две са жизнено важните съставки за направата на една хубава Insalata Estiva – марулята и сиренето. За това взимам малки листа прясна червена салата и хубаво миризливо gorgonzola. Нарязвам марулята на едри парчета, а доматите на нормални по размер резени. За добър вид, краставиците се нарязват на много тънки търкалета. Аз ползвам ренде за тая цел. Копърът се реже на парчета дълги по около 5 милиметра всяко. По-дългите парчета дразнят устната кухина, а по-късите не се усещат.
Избирам няколко по-добри плодове от авокадо и ги нарязвам на по четири парчета След това прокарвам ножа по дължина в средата на всеки един от резените и правя по 3 разреза напречно на средния. Така месото много лесно се отделя от кората.
Не намерих сносна pancetta, за това използвам предварително изсушен и препечен бекон.
Идва ред на сиренето. Горгонзолата е доста меко сирене и не може да се реже добре, за това е по-лесно направо да се отчупват малки парчета от него. След като прибавям и сиренето към купата се заемам с тайната съставка към моята салата. Макар и не мой патент, аз съм един от малкото хора, които съсипват по такъв варварски начин магданоза. Измивам го добре, после  махам стеблата и нарязвам листата на ситно. Англичаните имат много точен израз за това – chopping. Макар славянската култура да отдава някакво значение на процеса на хранене, то почти не уважава процеса на готвене. Западната култура и особено французите, италианците, испанците и мексиканците са неразривно свързани с начина на приготовление на храната. Например във френския език има над 15 думи описващи различни начини за рязане (като например chateau, julienne, pommes cheveux - ивици, pommes pailles - сламки, allumetes - кибритени клечки,  parisienne, pont neuf - това е мостът в Париж, на който за пръв път са продавани пържени картофки, baton), а италианците наименуват хляба си в зависимост от това каква форма има крайният продукт (ciambelle, focaccia, grissini). Американците постепенно се връщат към старата традиция да приготовляват храната си вкъщи, голям принос към което има мексиканското влияние. Европейската култура в САЩ все повече губи позиции пред латиноамериканската. Това се забелязва в музиката, начина на хранене, езика и дори облеклото.
Тук едва тепърва започва популяризирането на gourmet заведенията. Някои хора още не са се научили, че за да можеш да си позволиш вечеря в моя ресторант трябват не само пари, а и възпитание, всякакво. Не мога да понасям млади юпита, които не четат листа с вината и поръчват сухо вино с пикантно ястие. Журналисти, които по телевизията изглеждат изтънчени, но не могат да отличат аромата на черен пипер в нахутеното ми пюре. Току-що повишени тийм лидери от IT фирми идват и се опитват да спорят с моя chef, дали е допустимо да се комбинира солено прошуто от риба тон със сладки julienne парчета пъпеш. Модели, които слагат лактите си на масата  и на всичкото отгоре оставят червени петна по чашите за кафе. Разни мутри от Враца, които зоват приготвената лично от мен vichysoisse с просташкото название „сиренява чорба“. Да не говорим за тъпите футболисти, дето пощипват сервитьорките, да ги еба и в ненаситните копелета.  
Но, докато се усетя, че съм се отплеснал става 2 и половина, та взимам една тънка кърпа за лице, слагам магданоза в нея и изцеждам сока от него в купата със салатата. Изхвърлям ненужните останки, а моите идиоти вече звънят на вратата. Отивам и им отварям набързо, те се настаняват кой както знае, а аз се връщам в кухнята притеснен, че след пет минути ше почнат да реват за ядене. Нямам време и махам тенджерата от котлона и добавям към салатата двайсетина супени лъжици от олиото, повечко Balsami и сол, след което разбърквам добре и сипвам по равни порции във всяка от петте чинии, а моите хора имат поне акъла да ме изчакат, докато се присъединя към масата и заедно пробваме моята прекрасна италианска салата. Е, щеше да е прекрасна ако компанията беше дошла двайсет минути по-късно, когато олиото щеше да е изстинало и сега щяхме да говорим вместо да пишем.

Всички творби от този автор |  Вашето мнение
 

Marvin [ модератор ] 

от дата :  21.04.2008, 09:06

Много свежа импресия. Особено за 12 на обяд.