Димът рисува

Вая Диос

Публикувана на сайта 15.01.2008, 08:57

* * *

Нямах намерение да идвам тази вечер, но така се случи.
Нали знаеш.
Знам.
Нищо не знаеш.
Знам.
Преляло е времето от разкаяния
Знам.
Луната се е оцъклила като пържено яйце
Знам.
Очите му стопени във восъчни фигури с цвят на метал, със звън на метал.
Ръцете му спуснати покорно - цялото покорство на земята
Краката му се мъчат да достигнат...
Не достигат водата.
И гърбът му прилежно приведен
искрено тъжен
безкрайно отпуснат
безмерно извръщащ се.
Има нещо в него
Знам.
Не е Господ
Знам.
Не е дори красив
Знам.
Великолепен е.
Знам.
Нищо не знаеш.
Знам.

Тя

Има толкова романтика
в нея
когато е мокра
и пуши
цигарата й
свети в тъмното
димът рисува
сенки
около тялото й
и е цялата сива
и пясъчна

когато изсъхне
изчезва...

Луцифер

Една вечер
седнахме да пием с Луцифер
(тогава не знаех,
че се казва така).
Каза, че познавал баща ми
(предполагаемия ми баща),
но това е друга история…

Каза още, че виното не струва
и мезето (яйца на очи),
че смърди,
а цигарите ми
раждали сълзи.

Виното наистина горчеше
беше гробищно вино,
останало от някакво струване
“ 6 или 7 години от смъртта на…”
ВЕЧЕ НЕ БРОЯ.

С Луцифер приказвахме
за нещата от живота
за други смъртни неща
после той си тръгна…
Когато се събудих сутринта
за първи път от толкова години
болеше ме глава…
Бях препила с гробищното вино.

* * *

Една причина
да си тръгна
една причина
да остана
безмълвна
сливам се
със пътя
разпилян
в очите ти
и моля те
да ме обичаш

жалка съм...

Всички творби от този автор |  Вашето мнение
 

Vanina [ потребител ] 

от дата :  23.03.2008, 16:58

Здравей Вая,
Ако си търсиш редактор за стихосбирка, вече го имаш.Мога да ти намеря художник за корицата. Обади се
orxidei@abv.bg