уеб-дизайн и програмиране

Мрежа Nowhere

NOWHERE E-zine - извор на вдъхновение

Ледено сърце, ледена душа

we die young

Публикувана на сайта 14.02.2007, 13:54

Всички творби от този автор | Мнения на читателитеПечат СъхраниПо-голям шрифтПо-малък шрифт
 

Ледена мечта

Как копнея да съм до теб сега
И ти отново да шепнеш нежни слова
Да усещам величествената ти снага
Както когато бяхме на брега.

Ти ми каза, че ме обичаш,
Но аз те помолих да не ми се вричаш,
Понеже знаех, че един ден
Всичко ще свърши за теб и мен.

И този ден дойде сега,
Моето сърце потъва във тъга,
Загубило завинаги твойта топлина
Тихо страда в своята самота.

Всяка нощ се моля да те сънувам,
Но дори и насън не мога да те зърна.
О, мечтая да спра да те бленувам,
Иначе в леден труп ще се превърна.

Прости ми

Ти вдигна поглед към мен
Ти беше първият който го прави
В нежност, внимание и обич да ме удави
Но защо щом отвътре си студен.

Отговорите винаги се губят в ума ми
Когато  се опитвам нещата да си обясня,
Когато се мъча думите ти да разбера
Но болката винаги успява да ме сломи.

Река от парещи сълзи гори лицето
Рояк отровни пчели жилят душата,
Купища ледени стрели разкъсват сърцето
И сякаш само болка останала е на земята.

ти видя, че погледът ми се замрежва
Усети как сърцето се оплита във фалшивата надежда
Но защо не ме спря навреме
Сега вече ума не може да се съвземе.

Прост ми, че така страстно те обичам,
Че така безумно те желая,
Прости ми, че всеки миг за теб мечтая,
Забрави и грешката да ти се вричам.

Моля те да не ме убиваш
И своите чувства повече да не прикриваш
Любов назаем не ми продавай
Напразни надежди повече не ми давай.

обичам те повече от мен самата,
Желая те от дъното на душата
Помогни ми да се справя със самотата
Помогни ми да почувствам на любовта красотата.

Взирайки се в снимката ти избеляла

Обичам те както никоя друга
И моето сърце винаги ще ти принадлежи
Аз съм робиня и на самотата служа
А вината, че не те спечелих още ми тежи.

Взирам се в снимката ти избеляла
Оттам ме гледат твойте приказни очи
И се чудя как не съм изгоряла
В безкрайния лабиринт от призрачни мечти.

Никога не си бил и няма да бъдеш мой, зная
Да не те виждам повече – така ми отреди съдбата злостна
Но за твоята усмивка ангелска мечтая
Отново до топлината на душата ти да се докосна.

Взирам се в снимката ти избеляла
Представям си че ти си тук до мен
Но надеждата в душата ми е залиняла
Чувствам, че не искам да започна следващия ден.

Надеждата бавно догаря в сърцето
Тя крепи образите ти в ума ми живи
И чисти, горестни сълзи заслизат по лицето
Щом се сетя за лъжливите ти погледи игриви.
                                                             
Обичам те!!!

Убиецът

Ти ме обгърна с аромата на любовта,
Всеки отделен ден направи чуден сън,
А после душата ми остави в самота
И вместо червена роза, в мен расне трън.

Бодлите му отровиха сърцето
И сега в него има само тъга
Но надеждите да видя на любимия лицето
Не позволиха да потъна в тъма.

Взирам се в същите онези очи днес
Сякаш оттам ме гледа друг човек
Не момчето, което ме водеше на фитнес,
А този, който разболя душата ми и сега за нея няма лек.

Не само лицето светеше в красива усмивка,
А и душата сякаш имаше крила,
С една дума ти погуби тази усмивка,
Уби доброто в мен и ме направи по – зла.

Ден след ден в мен растеше красота,
Вярвах че и ти ме обичаш както аз,
С един замах ти ми отне радостта,
И вместо с топлина  засипа сърцето ми с мраз.

Въпреки това още те обичам

Свети Валентин

Днес е Свети Валентин,
А аз отново съм сама.
Къде е моят любим,
Защо не съм с него сега?

Може би е хванал своята приятелка под ръка,
Гледа я в очите и се смее
Точно както правеше с мен до преди ден два,
А аз си мислих, че по мен копнее.

Оказа се само една красива лъжа неговия копнеж,
Но защо аз не успях да усетя това?
Отвлече ме в своя приказно нежен и топъл строеж,
но той се срути бързо, сякаш по заповед на майката съдба.

Днес е Свети Валентин,
А аз отново съм сама.
Къде е моят любим,
Защо не съм с него сега?

Може би и той е там, тънещ в самота,
Мислейки си какво правя аз сега,
Но това е на влюбеното момиче лудата мечта,
То знае, че в него от образа й няма и следа.

Ти ми каза, че никога не си гледал на мен като на жена
Защо не спирам да мечтая аз да съм до тебе
Защо надеждата е жива и не искам да я гася,
Щом от моите сълзи се пълнят океани?

Всички творби от този автор | [>] Вашето мнение
 

gwpower [ потребител ] 
от дата :  20.02.2007, 21:15
Греша ли или този цикъл е продължение на предишния и първото стихотворение тук е показателната връзка? Наистина са малко тъжни, но предполагам, че ти помагат след като ги напишеш да продължиш по-свежа. Няма нищо лошо в тъгата тя е сестра на радостта[:))], стига да я държим под око[;)] Публикувай още!

Enigma [ потребител ] 
от дата :  14.02.2007, 16:51
Красиви думи, усеща се, че извират от душата ти, но като чели не се усмихваш много, много :)))) За това нека с това ново начало да те даря с малко усмивки :)))) Стиховете ти ми харесаха, определено извират от твоята тъжна душа, дано не те обидя с нещо... Усмихвай се.... Чао!