Когато рамките са тесни за мечтите

Славина

Публикувана на сайта 22.01.2007, 17:11

Мечтите са като пеперудите - трудно можеш да ги хванеш. Летят свободно от цвете на цвете и единствената възможност да ги уловиш е докато са кацнали.
Това се случва много рядко, защото те лесно се изплъзват от дланите ти, а ако успееш да ги хванеш - не можеш да ги задържиш дълго, тъй като пеперудите ще загинат без вълшебния прашец, полепнал по крилата им. Не трябва да убиваме тези прелестни създания, както не искаме да губим своите мечти. И пеперудите, и нашите копнежи са толкова крехки и нежни, че лесно могат да загинат. Същевременно те са и неземно красиви и ни пленяват с магичния си невидим воал, с който са обгърнати, с тайнствения свят, към който се стреми всеки от нас.
Трудно е да се докоснеш до съвършенството, без да го нараниш. То винаги е обградено от невидима рамка, която го отличава от обикновените ни желания. За да достигнем до него, трябва да сме много внимателни. Само една погрешна постъпка и отново можем да се отдалечим от мечтата. За да я постигнем, е необходимо да я преследваме постепенно. Това, разбира се, е свързано със собственото ни индивидуално усъвършенстване.
Рушенето на рамките е съществена част от пътя, който извървяваме, за да реализираме мечтите си. Рушим ги, защото те са преграда между нас и целите ни, но този процес е съзидателен. Той води до превръщането на мечтите в реалност чрез всякакъв вид творческа дейност. По този начин ние се доказваме и утвърждаваме като личности със силна воля и желание за успех.
Мечтите ни са пряко свързани с нашето поведение. Никога няма да постигнем успешна професионална кариера, ако още в училище не полагаме достатъчно усилия. Същото се отнася и за междуличностните взаимоотношения, които са главен фактор за нашето щастие и хармония. Не бихме могли да имаме сериозна връзка, ако търсим и харесваме хора, предпочитащи краткотрайни връзки без особени отговорности.
Много често обаче мечтите надхвърлят условните ограничения на времето. Те са смели и провокативни; показват непознати черти от характера ни, за които не сме подозирали досега. Чрез тях ние се пренасяме в едно измерение, където всичко е позволено. Рамките ни разделят от този свят. Те представляват земното, а мечтите - неземното, духовното. Борбата между земно и духовно винаги е присъствала в битието. Нейният изход определя както нашата вътрешна устойчивост, така и силата на ценностната ни ориентация.
Колкото по-често сме в позицията на рушители на пространствените и времеви ограничения, толкова мечтите ни се сродяват с ВЕЧНИТЕ НЕЩА в живота и заради тях си струва да се противопоставиш на стандартността, на класическото твърдение - Това си струва, а това не!
За какво да живеем, ако няма мечти, ако нямаме цели, към които да се стремим? Защо да има цветя, ако няма пеперуди, които да ги опрашват?
Не, ние трябва да се борим за мечтите си! Трябва да вярваме, че ще успеем да ги постигнем. Няма нищо лесно достижимо в този живот. Но нали затова сме най-разумните същества? Ще сгрешим, ще се поучим, като минем по по-заобиколен път, но отново ще стигнем до целите си. Постигането на мечтите ни е част от нашето ежедневие. Всеки ден достигаме до нови върхове в развитието си, въпреки високите изисквания, отправени към нас. Постепенно ние се сблъскваме със своите мечти. Понякога ни е страх да ги докоснем, както се страхуваме от допира на пеперудените крила. Не можем да повярваме, че сме толкова близо до това, за което така силно сме бленували.
Нека не се страхуваме от допира до нашите мечти. Да им се порадваме, дори да знаем, че само след миг те ще полетят отново в необятното синьо небе, след като сме ги освободили от условностите на ограниченията, и ще потърсят друг, когото да зарадват със съвършените си шарки.

Всички творби от този автор |  Вашето мнение
 

До момента няма мнения за тази публикация. Бъдете първи!