Живот ли е?...

Гергана Крумова

Публикувана на сайта 18.06.2010, 13:19

Живот ли бе, живот ли е?

"Живот ли бе да го опишеш?
Живот ли бе да го разровиш?
Разровиш ли го ще мирише,
и ще горчи като отрова."

Защо да ровиш, като трябва
Да го живееш ден за ден.
От силните да си ограбен?
А роб да бъдеш вдъхновен?

Защо да пишеш? То се вижда,
и на лицето си личи,
че си измъчен от обида
а на душата ти тежи.

Защо да ровиш? Туй не трябва,
отгоре още лъха смрад.
Чувствата го гроб ограбени.
От туй не ставаш по богат.

Защо горчилката да гълташ?
И да се радваш на това?
Отровата да те побърква?
НЕ!
Вдигни глава, тръгни
и плюй на всичко онова.

Къде си татко?

Къде си татко, искам да се върнеш?
Ела да стоплиш моето сърце!
И както винаги да ме прегърнеш,
за теб оставам твоето дете.

Всеки ден за мене е година
без твоя глас без твоя смях,
благодаря ти че те има
дори и на далеч от нас.

Ще дойда за да ме прегърнеш.
Главица ще опра на твоето рамо,
назад аз няма да се върна,
с тебе да остана искам само.

На Асен

Отиваш сине в чуждата държава,
при чужди хора и под чужд подслон.
А колко мъка ние изживяваме
и чакаме те в твоя роден дом.

Три дни сториха ни се година
без твоя глас, без твоя смях.
Благодаря ти че те има,
дори и на далеч от нас.

Ще ме виждаш

Ще ме виждаш в сънищата същата
каквато бях на първата ни среща,
и нежно пак с ръце да ме обгръщаш
обсипвайки с целувки тъй горещи.

Но аз ще съм на километри разстояние
погълната от сиво ежедневие
и тъй в момент на разкаяние
ще изгубиш моето доверие.

Унесена, отчаяна си лягам
и всяка нощ в съня си все те виждам.
Дали ме заслужаваш ти и трябва ли
да преглъщам ден след ден обидата.

Всички творби от този автор |  Вашето мнение
 

До момента няма мнения за тази публикация. Бъдете първи!