РазказНа мама
Гергана Крумова
Публикувана на сайта 27.02.2007, 12:51
Всички творби от този автор | Мнения на читателите
Защо
Защо мълчиш, защо очите ти са влажни?
Попита ме в онази стара кръчма.
Тогаз замислена отвърнах ти,
и пиенето си поръчах.
Защо?-Не мога аз да отговоря,
унесена от твоята игра.
С живота продължавам да се боря,
но не и със жестоката съдба.
Съдба, донесла много болка и обида
от изневери и лъжи,
дори не мога аз да си отида
защото на сърцето ми тежи.
Единствено са двете ми деца,
които ме подкрепят и закрилят,
те нищо не разбират от това,
което в себе си дълбоко крия.
Измъчена, излъгана до болка
си лягам и в съня си все те виждам.
дали ме заслужаваш ти и колко
пъти гълтах аз обидата.
Нов дом
И дом си нямахме ний до сега,
топлихме се под една завивка бяла.
Какво от туй че имаме сега,
но щастието зимата отвяла.
Единствено са тези две деца,
които топлят ме във трудни нощи.
туптят две мънички сърца
напомняйки за хубавите нощи.
Дом без щастие не се гради,
щом зимата почука е студено,
дали съдбата ще ни раздели,
и всичко тук ще бъде променено.
Или ще зъзна тук във този мраз
без радост на света не се живее.
Ще стопли ли сърцето ми снега?
Или отново вятър ще повее.
На мама
Колко много неща аз изгубих,
но едничко остана ми само,
любовта си към теб не прокудих.
Тя остана единствено мамо.
И дори между нас да те няма
ти оставаш във мен, във сърцето,
само спомен за тебе остана,
и звездичка която да свети.
Вечер гледам в небето замислена,
със сълзи изпълват се очите ми,
тайно се надявам да те видя,
бавно отминават даже дните ми.
Знам, че няма пак да се завърнеш,
ти от нас отиде си за винаги
знам, че няма пак да ме прегърнеш,
но тайничко нашепвам твой то име.
Знам, че ти си мъртва и студена,
но за мене вечно ще живееш.
опитвам се да бъда окрилена,
дано покой на онзи свят намериш.
Ти бе човек, живееше достойно
и всички те обичат без съмнение,
за мене ти ще си останеш стойностна,
живях аз цял живот във притеснения.
И мъчех се да те закрепя още малко,
и да изкараш месеци, година,
но смъртта отне те –жалко,
и само ще си спомням твой то име.
Но годините бавно минават,
А ти се при нас не завръщаш.
Колко си много изстрадала?
А гробът ти бурен обгръща.
Прости ми, че не мога аз да идвам
на гроба често и свещи да паля,
но знай все още аз обичам те,
щом тежко ми е паля си цигара.
Дано от онзи свят простиш ми,
за болките, които съм ти причинила,
дали за щастие съм аз орисана
или родена съм да бъда силна.
С живота трудно вече аз се боря,
и страдам мъча се, не е човешко,
душата ми е пълна със отрова.
Дали със туй поправям чужди грешки?
Граничар
Зовът ти чувам аз зад планината,
и чувам те, как викаш ми ела,
в камъните голи на реката,
аз виждам сякаш някакви дула.
Реката леко шумоли и ми подсказва,
къде си, и какво се в теб таи,
гората ще те приюти във своята пазва,
не ще те никога остави да скърбиш.
За теб не може тя да не си спомни
и тъй да те остави сам в нощта,
ще те приюти във своите усойни
и ще те пази чак до сутринта.
Тревата ще те гали по косите,
песни вятъра ще ти запей
за твоето пъстрооко момиче,
което винаги за теб копней.
Което чака те да се завърнеш,
и като слънце ти да го огрееш,
както винаги да го прегърнеш
и с него весело да заживееш..
Щом до мен си…
Щом до мен си всичко е различно
въздухът и полските цветя,
аз държа се скромно и прилично
и за друг не ме е хич еня.
Щом до мен се всичко се променя:
Говорът ми с теб дори е друг,
иска ми се цял да те обзема,
да отлетя със теб от тук.
Тъй да бъдем заедно във дните
в зиме, лете, студ и зной,
да си осъществим мечтите,
ти да бъдеш вечно мой.
Обичам те силно, щастлива съм с тебе,
но друг е до мен, не прекланя глава.
Но ти си ми много, много потребен,
на чара ти аз отстоявам едва.
Искам те силно, и силно желая,
със теб да остана во веки веков
с обич и нежност да те обладая,
тръпна пленена от твоята любов.
Всички творби от този автор | ![[>]](/images/user_area.gif){kind=small}
Вашето мнение
Това мнение е редактирано от clover, защото не отговаря на изискванията към мненията, посочени във Въпроси и отговори, точка 6!