Научно обяснение

Гергана Крумова

Публикувана на сайта 12.02.2007, 10:01

Очакване

Очаквам срещата да се повтори
и двама да останем с теб сами.
Оставям тишината да говори,
а с нея да сме само аз и ти.
Остана хубав споменът във мене
и във сърцето още тъй гори,
дано поне когато мине време
останем с теб приятели добри.
А споменът не спира да говори
още дълго в мене ще тежи,
вратата някой тихо щом отвори
във него виждам твоите очи.
И споменът неканен ще нахлува,
идва без покана той дори
сърцето ми по силно се вълнува
кръвта във жилите кипи.

Закъсняла среща

Аз отново останах сама,
и в мисли пак съм тъй унесена
а в мен нахлуват само спомени
и тананикам тъжна песен.

Обичам те, защо да крия,
но ти си тъй далеч от мен
поне успях да те открия
в един прекрасен летен ден.

"И тази среща закъсняла"
още дълго ще тежи.
колко много те обичам,
и знам че ме обичаш ти.

В тиктакането на часовника
аз чувам твоето сърце,
което знам че ме обича
и все към тебе ме зове.

Пиша напук на моя съпруг

Ти пак ми се присмиваш
на мойте стихове.
напук на теб ще пиша
и тези редове.
Те от сърцето идват
пропити със тъга,
и болка, и обида
се крие в тях сега.
Сърцето ми затоплят
със мъничко искра
и тъжните ми вопли
във тях ще се четат.
Сърцето ще разкрия,
сама ще се оплача
на този лист хартия.
Но няма да заплача.

Последна вечер

Тази вечер последна за двама,
много болка и много сълзи,
глава облегната на рамото,
как да се разделим аз и ти.

Щом сме двама вече ни е скучно,
щом сме разделени ни тежи.
Как да си го обясня научно,
щом съм се обляла във сълзи.

Любов към мъж ли е, или какво?
Като брат и сестра си живеем.
Ни по-лошо става, ни добро,
и се опитваме да оцелеем.

Вече не те обичам приятелю
ти не подозираш го - нали.
Зная, много ще ти бъде тежко.
Знам, че много ще те заболи.

Само за това те съжалявам,
но и мене много ме боли
защото зная, след раздялата
пак ще се пропиеш ти.

Но свикнах с тебе две години
искам да останем с теб добри
като приятели, като роднини
тез рани времето ще заличи.

Но не мога вече да обичам
както беше в миналите дни
искам мирно с теб да се разделя
и да останем приятели добри…

Среща преди 20 години

Съдбата срещна ни тъй без да иска
и аз попаднах в твоите ръце,
но всичко ми се стори истинско
и аз ти се отдадох от сърце.

Но минаха се толкова години,
ти си вече много променен
а чувствата са в нас изстинали
недей търси причина в мен.

Ти си...

Ти за мен си слънцето, което
цял ден ме огрява под небето.
Ти за мен си светлината
която топли ми душата.

Ти за мен си и луната
водеща ме в тъмнината.
Ти за мен си въздух, ти си всичко
и човекът, който аз обичам.

Ти за мен си и водата
без теб не мога на земята.
Трудно е да съществувам,
честно без да се преструвам.

Ти за мен си утринна зорница
аз за теб съм пойна птица,
която идва всяка пролет
и те отнася в своя полет.

Ти си като пролетния дъжд
и от мен обичания мъж,
който внася радост във сърцето
и разцъфвам като майско цвете.

Чувствам се обичана, желана.
От слънцето и от луната съм огряна.
А светлината, въздухът, водата -
си ти за мене всичко на земята.

Всички творби от този автор |  Вашето мнение
 

rudema [ потребител ] 

от дата :  10.06.2008, 17:22

Имате ли и други стихове от Г.К.-чудесни са Ако има моге ли да ги публикувате