Ангелът на мрака

Karolin Berg

Публикувана на сайта 22.01.2007, 14:36

Слънцето се бе отвърнало от земята твърде отдавна, за да могат да бъдат припознати неговите древни белези. Небето, пълно с непрошепнати тайнства, се извисяваше над града. Наблюдаваше го, следеше го и тайничко плачеше за него със огнените си сълзи. Беше сезона на кометите. Десетата звезда проблясваше, почти незрима, далеч в пространството - сякаш намигаше и се усмихваше на бледата луна. Там, долу в царството, опетнено от незначителност, в една стара, на пръв поглед изоставена къща с готически привкус фасадата, в своето кресло облицовано в някога скъпо червено кадифе, се бе отпуснал старец. С лукава усмивка той поемаше сладкия никотинов дъх, примесен с ухание на горски плодове, от лулата си. Сгряваше босите си старчески крака като ги протягаше блажено към пламтящата камина от време на време. Тази нощ този самотник имаше гост. Облегнат на топлия камък на огнището той отметна кичур от катранено черната си коса, запречила лицето му и отпи глътка червено вино. Изпитал изтънчената сладост на древната напитка, той погледна своя домакин в очакване. Пламъците се отразиха и заиграха в тъмните му очи. Лицето му се изкриви в полу-усмивка:
-Е?
Светкавица проблесна през витражния позорец и освети стаята за миг. Последва тътен. Домакинът започна:
- Легендата разказва следното: Той отнесъл почти безжизненото му тяло на скалата Мохем в една от най-свирепите бури на века. Вятърът брулел дърветата и дори най-едрите поддавали, огъвали се и се трошели на парчета върху майката-земя. Плътта му била положена на плочата до самата пропаст. Тази нощ Ангелът се родил за мрака. Видял божествения знак на гърдите му, вампирът заплакал и капките се смесили с кръвта. Те проникнали в плътта му и го белязали завинаги. Имал две съдби пред себе си, избрани от сълзите на мрака - да съхрани пълното си съзнание или да загуби всяка човещина и да се превърне в чудовище. В мига, в който отворил очи прероден, той, както всеки друг преди него, поискал „още”. Създателят му се навел и подал ръката си, но младият вампир сключил ръце на лицето му и изтръгнал очите. Нахранил се с тях и запалил тялото. Първото убийство сред побратимите било извършено. От новороден. Звездите били затъмнени от ято катранено-черни гарвани, които закръжали над него. Ангелът на мрака се изправил и вперил поглед в тях. Миг по-късно те се снижили бясно и покрили тялото му. Всяка брънка от него и плочата, на която стоял била покрита от черни криле. Той им направил знак и всички отлетели. Останал само един, който кацнал на рамото му и вперил кървавия си поглед отвъд пропастта. Ангелът на мрака погледнал окървавените си ръце и присвил очи. Миг по-късно проливен дъжд заглушил всеки звук. Кръвта бавно се отмивала от тялото му, докато той последвал погледа на своя зловещ прислужник към необятните простори, готов да разкрие на света съществуването си. Нарекли го Кей, изначалното зло. Той станал символът на смъртта. Гарваните, бурите и мрака го следвали навсякъде покорно. Гибел очаквала всеки вампир, който имал смелостта да го погледне в очите. Казват, че в тях се виждала фигура на разперил криле гарван.
-Едно не разбрах. - промълви с ниския си мелодичен тембър гостът. - Коя съдба е избрал...
- Не е ли очевидно? - намръщи се старецът.
Другият се усмихна с ирония:
-Не. Не е.
Приближи лице до това на домакина си:
- Как мислите сега? Какъв е отговора?
Два черни като нощта гарвана летяха заплашително в дълбоките му очи.

Всички творби от този автор |  Вашето мнение
 

До момента няма мнения за тази публикация. Бъдете първи!