Тишина

Нели-Ан

Публикувана на сайта 29.09.2006, 12:09

Дом

Какво е дом?
Не само стаи, ни вещи, нито пък неща,
не само мястото където ти се прибираш вечерта.
Леглото, масата и скрина,
мълчанието на нощта.
Детето, палето, любимата,
очакването на деня.
Нито кавгите, нито писъка
нито сдобряването след това.
Там мислите, желанията и дните ти
се открояват в утринта.

Моя бабо
На Тана

Застанала с кука в ръка
поставила кълбо в леглото ми
изплела си много неща ,
останали са в душата ми.

Ти бавиш, ти пазиш съня
една малка защитница свидна,
отварям очи аз сега
погалваш, с ръката си дивна.

Разгъвам покривките ти сега,
тъй мили са те тук за мене
и като обич и кат тъга
напомнят ми бабо за тебе.

Как сбръчкани уморени ръце?
Повивали са ме като бебе
и колко обич има в твойто сърце
довява ми поздрав от тебе!!!

Чувство

Исках да си го запазя
в каса от стомана да го свра
няма аз да го покажа
там ще си го гледам аз сама.

Взех го, то бе чисто, ведро,
носено от перлени крила.
Загнездило се бе в сърцето светло
исках да го задържа!

Само дето в клетката си златна
то помръкна и замря,
нямаше я вече светлината,
чувството, то взе че отлетя.

Него аз не мога да запазя
то го има само в даден миг,
и завръща се отново там
дето е желано в звезден вик.

Луди млади

Изпълнени са с надежда
и окрилени са с мечти
тъй борбени са тъй са смели
подгонили са своите дни.

И старите изглеждат смешни
застанали са там, до тях
и спомените тъй метежни
нахлуват пак отново в грях.

Те луди са и са и млади,
и вярват и стъпвах вред
светът даже се забавя
замисля се той, тъй, да спре.

Да си останат все такива
побегнали в своят век
но, младостта си веч отива
остава бумтежа напред.

Старите къщи

Старите къщи, старите лета,
пак ми напомнят за младостта.
Щъркели в гнездата, лястовиците.
Пак ги има, пак се раждат те.
Странен е живота, пусти кръговрат.
Пак цъфти картофа, дава своят цвят.
Слънчогледи греят в пълните поля
житото се рее внася радостта.

Всички творби от този автор |  Вашето мнение
 

До момента няма мнения за тази публикация. Бъдете първи!