Въздух и вода

Нежно ангелче

Публикувана на сайта 20.11.2006, 14:25

Царица на нощта

Влача се по пода и събирам прахта,
снежно бели воали в черно се превръщат,
скитница съм на нощта,
сливам се със сенки, които ме обгръщат.

Тъмнина - зловещо пусто е сега
и в дъното на огромната стая
виждам - има врата,
питам се дали води към безкрая.

Изгубила ли съм ключа
или просто това е подсъзнателен страха
и колко още трябва да мълча
може би докато ми спре дъха.

Не искам светлина - свикнала съм,
аз царицата съм на нощтта,
а да говоря - отвикнала съм,
а и тръпки вече не обливат плътта.

Призрачни мисли разбъркано се редят,
главата ми е паяжина от планове,
и стъпките в мрака безшумно вървят,
търсещи изгубени блянове.

Спирам за миг пред огледалото,
само поглед и разпраскват се кристалчета,
омагьосана окапва ме в бяло цялото,
вали дъжд от снежни воалчета.

Нежно зловеща съм като призрак,
в съня си - съня преоткривам
и огнено гореща съм 0 това е признак
за чувствата, които прикривам.

Тишина изпълва ме със спокойствие,
и тази гъсто мокра мъгла,
а и това царско удоволствие
да пиеш от пълни шепи мъничко тъга.

Ангел съм и призрак на нощта,
докосвам, съживявам и творя,
с поглед градя, с поглед руша,
а сега и себе си ще пресътворя..

Ах... колко те искам

Искам те..от желание не виждам,
искам те..полужива съм, но
аз цял живот те искам,
искам..да те изпивам жадно
искам те тук и сега,
ах колко те искам..
"ах, ах"..да ми мълвиш
силно до себе си да те притискам
и тихичко любовни думи да ми шептиш..
Обожавам всяко твое "ах",
не искам от този сън да се събудя,
докосвай ме, гали ме, разбрах,
че не искам да те загубя,
люби ме точно тук любов моя,
докосни ме..подай ръка -
ела, вземи ме..аз съм само твоя,
покори с мен върха..
Да..не спирай..захапи ме,
положи глава на гърдите,
с устни на парченца разпръсни ме...
Ахх... ах... чуй молбите...
да..продължавай... повдигни ме...
достигни до дълбините...
аз съм лава, изгори ме!

Пресътворена

Сега съм безмълвна и вкаменена,
но все още чувствам и усещам,
на колене стоя обезкуражена,
вдишвам и издишвам.
Но когато нежно ме докоснеш,
и потръпна като лист,
и лекичко разпръснеш
на парченца въздуха чист
политам в небесата
като птица защитена
от всеки поглед и водата
ледено студена..
Летя, свободна съм,
в твоите ръце пресътворена,
полъхва нежен бриз
и вдъхва живот - аз съм съживена,
искам да вали, силно да вали,
защото ти ще ме прегърнеш - знам,
и твоите устни ще ме топлят, когато ме боли..
Аз съм въздух и вода - аз съм съживена!!!

Ти, и само ти!

И песен след тъжна песен върви,
самотата ме побърква, едва я понасям,
а в душата ми е тихо и тихичко вали,
леко и неусетно в сладък сън се унасям ..

Омагьосана от нежността на тиха нощна музика,
чувствам как всяка нотка ме изпълва, затварям очи,
дълбоко вдишвам и усещам есенно - зимна лирика,
и изпълвам се и аз с надежди и невинни мечти..

Ахх къде си ljubavi moja...
искам да положа глава на твоето рамо,
ахх къде си нежност моя,
и колко си ми нужна любов, ти си ми само..

Ти, и само ти ме караш неволно да се усмихвам,
ти ме познаваш най - добре от всички мило,
ти си моето щастие в иначе скучното ми съществуване, само тебе искам,
ако ме напуснеш някой ден, ти - моя живот, това би ме убило!

Ти душата ми с любовна музика изпълваш,
никой друг, ти, и само ти,
аз от теб живея, ти сърцето ми запълваш,
затова на теб обричам се завинаги любов!

Пепел

Боли, когато затворя очи,
и адски много боли,
когато огънят в мен гори,
изгаря ме бавно и превръща ме в пепел..

Горещи сълзи се стичат,
зверски много боли,
и объркани мисли в мен се скитат,
в душата ми силно вали..

Пепел от самота и страх -
това съм аз сега,
пепел от греховен прах,
и безпътна вървя сама..

Ден ли е, нощ ли е,
не знам и аз,
топло, студено ли е,
ранен или късен е моят час..

За последно момента ще запечатам
в съзнанието си с целувка от теб за мен,
но наивно ръцете си още протягам
да те прегърна без да казвам сбогом,
искам да те запазя само за мен...

Всички творби от този автор |  Вашето мнение
 

До момента няма мнения за тази публикация. Бъдете първи!