Сърце до поискване

Нежно ангелче

Публикувана на сайта 20.11.2006, 16:23

Живот

Животът е една голяма лудост,
пълен с различни изненади,
животът е една дълбока пропаст,
където загиват стари и млади.

Всеки ден, всеки губи някой,
и тогава най - силно способен е да обича,
когато вече няма никой,
за който си е струвало да диша.

И само сълзите се стичат отронени,
болка изпълва душата отровена,
и нахлуват стари спомени,
а усмивката остава завинаги поробена.

И само самотата ми е вярна,
никога за миг не ме предава,
човешко е да се греши,
човешко е да се прощава.

И от мъката сломена,
с последни сили се опитвам,
срещу една усмивка подарена,
сто усмивки да изписвам.

В очите тъжни горят факлите,
все още горещи и тлеещи,
колко болка таят и омраза,
пламъчетата се блъскат пеещи..

Танцуват танца на есенна балада,
и изгарят с огнена жерава,
сияеща от останките на жива клада,
градят и рушат като огнена лава.

Нека ме боли

Нека, нека ме боли,
нека, аз това заслужих,
нека, нека да горчи,
преглъщам, всичко което загубих.

Боли, ах как боли, и се мразя,
с щастие от спомени живея,
но дълбоко в сърцето си те пазя,
защото само за тебе аз копнея.

Нека, нека да боли,
от любовта отровена в сълзите,
без душа останах вече почти,
питам се къде ни отидоха мечтите?!

Има ли те, а мен има ли ме,
да, ние не съществуваме вече,
с тъжни очи гледаш ме,
какво, нали в любов ми се врече?!

Връщаш обратно сърцето ми и искаш в замяна твоето,
късно е, то отдавна не е твое, нито моето мое, наше е,
иди си, но запомни моето в едно се сля с твоето,
иди си, но знай един без друг оставаме празни, тъжно е.

Може би ще размислиш, а може би дори ще съжаляваш,
но дали няма да е късно за началото на края,
сега мълчиш и на нищо не се надяваш,
а аз потъвам в мъката си на безкрая..

Нека, нека ме боли, и аз мога да мълча,
но да те забравя не мога да обещая,
ще изгарям, ще страдам, ще плача,
ще бъда силна, ще се постарая.

Може би в този живот така ни е било писано,
любовта ни невъзможна е, но не и погубена,
мен не можеш да излъжеш, а дали така е било орисано,
не знам, само знам, че в теб съм влюбена..

Ако това е грях, нека бъда до живот наказана,
но да чувствам само хлад, не мога да го понеса,
ако заслужавам само болка, нека бъда завинаги белязана,
мога даже сърцето ни на стъклен поднос да ти поднеса.

Дори да го изпуснеш, не се тревожи,
то вече не може да кърви,
цялата кръв изтече, и в кожата попи,
вече само стене, не може да мълви.

Боли..боли..нека ме боли,
и стъклени са розите с остри бодли, туптеше,
боли..боли..нека ме боли,
и червени са ръцете още, червен бе дъжда, който валеше.

Само ти

Можеш да ме разнежиш само с думичка една,
да ме побъркаш само с допир от твоята ръка,
а при мисълта затова ме облива топло - студена вълна,
искам да те усещам върху мен плътно така..

Искам те отчаяно до болка сега,
искам да те докосвам, да те целувам,
да прокарвам длани по твоята снага,
искам те, искам да те имам.

Събуждам се само с една едничка мисъл,
с надежда да те видя, и пак да си до мен,
само ти си моя единствен смисъл,
с теб нощта превръща се в ден.

Ти - само ти, нежност моя,
само ти имаш власт над мен,
винаги ще бъда само твоя,
дори когато няма да ме има някой ден.

Събуждам се без теб

Първа сутрин без теб
събуждам се от аромат на кафе горещо,
но студено ми е мъничко - сякаш пия лед,
и вкусвам, но горчи ми нещо.

Търкам сънено очи, протягам ръце напред,
поемам си дълбоко дъх,
оглеждам се - тихо и пусто е без теб,
завивам се отново с топъл мъх.

Къде си - да ме стоплиш,
когато се нуждая от топлина,
къде си - може би ме търсиш
в някой лъч лъчиста светлина.

Ела - иска да ме прегърнеш
да почувствам допира на тялото ти,
ела - искам силата да ми върнеш
да видя вярата в очите ти.

Ела - нежно да ме погледнеш
и да прехапеш устни бавно,
ела - до мен спокойничко да седнеш,
и да се приплъзнеш под завивките плавно.

Искам в теб уютно да се сгуша,
и да ми говориш тихичко с жаден глас,
сърцето ти моето да слуша,
и да те гледам в захлас.

Искам просто да си тук,
и да те почувствам,
искам само теб и никой друг,
искам в живота ти да присъствам.

Обичам те

Плача за теб, страдам за теб,
мога да направя всичко,
давам живота си за теб
мое ангелче едничко!
За теб бих изплакала и море от сълзи,
защото само ти заслужаваш,
и само ти ще оставиш в сърцето ми трайни следи,
без за нищо станало да съжаляваш.
Да, струва си да живея -
макар и само за теб,
да, струва си да копнея -
дори за един прекаран миг с теб.
Знаеш ли колко те обичам любов моя,
ако те загубя някой ден част от мен ще си отиде,
и без да се замисля всяка болка бих отнела твоя,
дори с цената това мен да ме съсипе..
Обичам те така, както
никой друг
не може да те обича,
обичам те така, както
никой друг
не може да мечтае,
че може да бъде обичан..
Обичам те, дори цената,
която трябва да платя е да бъда луда,
обичам те, ти изпълваш ми душата -
тази нежно дива пеперуда.

Всички творби от този автор |  Вашето мнение
 

До момента няма мнения за тази публикация. Бъдете първи!