Жени 2

Александър Иванов

Публикувана на сайта 29.03.2006, 18:12

* * *

бога ми не е лесно
никак не е
лесно
да напишеш любовна поема
в най-самоубийствената
нощ на най-самоубийствения
месец от всички
защото
тя
тя
ТЯ НЕ Е ТУК и
концерт № 1 на Чайковски и
чашите и цигарите никога
не могат да бъдат достатъчни
в нощ като тази
ти си добро момче каза тя
не се забърквай в това мъжа ми ще те
убие
жената която ми даде малко любов и
после си тръгна с душата ми
сега тя спи до него
или може би не спи или
може би
не до него
тая нощ
не ме търси повече
тази жена тази жена
не ме търси
каза
и ето ме сега изгарящ тук
в най-самотната пияна лудост
това любовна поема ли е
след толкова много кубински cohibas
и предостатъчно cuba libre’s собственоръчно
приготвени
спомняйки си други нощи и
други цигари и други
жени
без които не можех
и тази жена без която
У М И Р А М
и пак besame mucho и amor
de mis amores заради болката
а някой някъде празнува сега
или се самубива
(предпочитам самоубийствата пред празниците
в тях има повече бяс повече
истина) и
докато концертите свършват с аплодисменти
докато погребенията свършват с пиянства
докато бог още не се е родил
реших да бъда лошо момче за малко
с риск да умра от ръката на мъжа на любимата си
вместо от празници вместо от
самоубийство вместо
от самота или
чума
като Чайковски

лайна

още една нощ
гореща и дълга
юли 39о апатия
нощ на барове и самота
нощ на атентати и
лудост и
ето ме аз пак съм тук
същия нещастник както
преди
пия и пуша в червената светлина
no volvere no volvere
плачат gipsy kings
всичко е толкова тъжно
и тя е толкова тъжна
висяща сама тук
пияна
цигарата отдавна угаснала
залепнала в ъгъла на устата й
омацана в червило
пепел по минижупа й
и тя се опитва да се задържи на стола
и говори говори и
фаса подскача но все не пада
няма мъже – казва тя
само лайна
вече никой мъж не е истински
никой не е достатъчно мъж за мен
чуй жених се три пъти
три проклети грешки в живота ми
три провала свършили с два
развода и едно погребение
единия лежа два месеца в болницата с
тежък посттравматичен стрес
другия избяга с децата и кучето ми
а после марти направи грешката да се влюби
в мен и да ме обича но
не понесе кръшканията ми и пиянските
дни или нощи и скочи от 7-мия етаж
умря цели три часа по-късно
никой не издържа никой не издържа
какво ви става по дяволите
ето 8 пропиляни години и кво ебати
къде са истинските
къде са дивите
къде е
ТОЙ?!?
ти достатъчно мъж ли си – пита тя и
се накланя към мен
хващам я точно преди да падне
не знам – казвам – но няма да скоча от 7-мия
етаж и да избягам с кучето ти
а пиянските дни или нощи не ме
плашат всъщност
те са основното с което се занимавам
добре откарай ме някъде
все едно къде
езикът й влиза в ухото ми и после тръгваме
през 39-те градуса на нощта
с нейните 39 години 8 от които провал
и моите 30 30 от които провал
там под лунната светлина
реших да не я разочаровам
много

* * *

дълга нощ
8 часа в бързия влак за морето
между две вълни на проливни дъждове и
наводнения
които по-късно щяха да спрат влаковете и да удавят
толкова неща и мечти и амбиции
нашия влак беше стар нашия влак се влачеше
но повечето от нас бяха щастливи –
тръгнали за морето
тръгнали за нови подвизи и
забавления и евентуален секс
а аз просто за да избягам от една жена
от която никога няма да мога да избягам
часовете се влачат
ние пушим говорим играем
карти
пием бира
пием водка с вода водка с портокалов
сок водка с водка някой
запя
един от компанията обиколи вагоните за самотни жени
и след малко се върна с три
и те бяха млади и сами и с тия огромни сакове
тръгнали за морето
двете изглеждаха палави и готови другата
тъжна по-тъжна от мен
хареса ми
направих й място до себе си
и се започна
приятелите ми не си губеха времето
приятелите ми обичаха живота и забавленията
аз ги мразех
нещо притесняваше спътницата ми
тя не гледаше навън не се смееше
кършеше ръце и стискаше лицето си с длани
нещо я мъчеше
опитах нещо като разговор не се получи
не че го исках особено
но имаше нещо в нея
нещо което ме привличаше
нещо там дълбоко в очите й което другите не
виждаха но аз да
тя имаше нужда от мен но не го знаеше
от това което можех да й дам но не го знаеше
още
успях да я накарам да пийне малко от водката
после още малко
поотпусна се
другите вече крещяха натискаха се
целуваха се някои опитаха да
танцуват но бяха пили повече а и вагона
се клатеше ужасно
хората се качваха и слизаха
хора с чанти хора без чанти
хора с мечти и без мечти или
просто хора тръгнали нанякъде
някои поглеждаха в купето ни за места но се
отказваха
(онзи сваляч излезе със своята
може би в тоалетната може би да търси празно
купе и не се върнаха чак до сутринта)
после тя проговори
каза че била учителка
живеела сама без мъж без приятели
казах й че обичам самотни учителки живеещи
сами без мъже и приятели
това ли е което те натъжава попитах я
не каза тя
имам котка заради нея е
котките са си окей казах й
какво не е наред с твоята?
оставих я сама в апартамента с малко храна
нямаше кого да помоля да я наглежда
те обещаха да стоим 5 дни но със сигурност ще изкарат поне
седмица
не искаха да я вземем а тя не може без мен тя
ще се побърка сама и сигурно
ще умре от глад или жажда...
ще ми се да се върна каза тя
ще ми се въобще да не бях тръгвала...
едва не заплака
опитах се да я успокоя
ти я обичаш нали? попитах я
да каза тя повече от всичко друго
хубаво е човек да обича някого казах
сипах й още водка тя я изпи
прегърнах я леко приятелски
не се дръпна
потърках я нежно по рамото
котките са силни прошепнах й
една котка ще издържи без храна и вода седмица
а и винаги може да хапне от някое растение в саксиите ти
или да си хване паяк или хлебарка или
да пие вода от тоалетната чиния
тя няма да умре не се притеснявай
тя ме погледна
господи онова нещо в очите й
гледа ме дълго
дори ми се стори че виждам зародиш на усмивка
по устните й
погалих рамото й и малко по-нагоре по
врата и зад ухото й
не искаше повече водка
след малко се отпусна в мен и заспа
покрих я с ризата си и я гушнах по-плътно
беше хубаво така
дано да съм я успокоил защото
аз сам не знаех дали домашните котки ядат растения
и дали въобще могат да уловят нещо било то
паяци и хлебарки и
дано беше затворила здраво всички прозорци
за да няма откъде да се хвърли долу
хрумна ми че бих могъл да зарежа морето и
да се върна да се грижа за котката й
а после тя щеше да се върне и да се грижи за мен
и сигурно щяхме да сме щастливи заедно
но в живота не се случват такива неща
в живота се случват други неща но не и такива
живота е нещо черно и гадно и е създаден за другите не и за
нас
после аз също задрямах
и сънувах оная жена която трябваше да забравя
тя беше котка тя имаше дълги и остри нокти и тя
някак си извади сърцето ми и го
изяде и после се усмихна
доволна
тя нямаше да умре от глад

ние
    на  марчи

тя беше страхотна
искреше като слънцето
с коси очи ръце всичко
но бе по-близо по-истинска по-
нужна
и тя беше тук с мен
и боговете ми бяха дали някакъв временен хендикап
усмихвайки се
и аз не знаех дали го заслужавам и
дали всичко не беше някаква
клопка но
ние бяхме заедно
и дните бяха хубави и
нощите бяха прекрасни и
смеха беше смях за пръв път от години и
всичко беше наред
и днес ние станахме късно
и правихме любов за която влюбените можеха само да ни
завиждат
и правихме секс за който правещите секс можеха само да
мечтаят
и нямаше махмурлук и нямаше тъга и нямаше
лудост или имаше твърде много лудост
и после излязохме под учуденото небе
отидохме на кино седяхме на пейки ядохме
сладолед и памук и карамелизирани пуканки
пихме куба либре с много лимон
куба либре с малко лимон и дайкирита с много лед и
се смяхме и плакахме и целувахме и
ръцете й бяха толкова нежни
и очите й мълвяха обичам те
и после заваля и ни намокри и
пихме още малко и после слънцето ни изсуши
набрах й цветя от някаква чужда градина и
тя ги сложи в косите си и беше толкова хубава
и отидохме на пазара и купихме
ябълки ягоди киви моркови мед малко чесън
и цяла торбичка жълти и зелени и
червени люти чушлета
тя обожаваше люти чушлета
тя попита продавача дали са достатъчно люти
и той каза о да
а аз казах мога да ги опитам за да сме сигурни
и тя се засмя мислейки че няма да го направя но аз го направих
и те бяха наистина люти
непоносимо невъобразимо адски люти
и аз едва не умрях изгаряйки и тя едва не умря смеейки се
и продавачите ни завиждаха и хората и кучетата и
растенията ни завиждаха
и аз трябваше да купя няколко портокала и да впия уста в тях
за да угася пожара но те не помогнаха много
и тя ме целуна и това помогна малко повече
и ние излязохме и тръгнахме към вкъщи
и по пътя пяхме песни купихме бутилка хубаво червено
вино
нахранихме гълъбите пред пощата
дадохме няколко монети на просяка с двете икони на ъгъла
тя погали едно малко бездомно циганче което
я погледна изненадано с големите си тъжни очи
и продължихме по пътя си двамата
и всеки от нас тайно се молеше този път да продължи по-дълго
и да не свършва никога повече или
поне не тая вечер и не утре и
не по начина по който е ставало
винаги досега

Всички творби от този автор |  Вашето мнение
 

ladydream [ потребител ] 

от дата :  13.12.2007, 23:14

Доста смело, провокиращо и въздействащо! Браво! Няма много общо с познатата всекиму римувана форма, нито дори мога да оприлича творбите ти на бели стихове, но всичко публикувано е толкова увлекателно и леещо се като първокласно вино, че съм сигурна, че жените-музи са покорени от таланта ти. За първи път разглеждам неща в този сайт, скоро и аз ще пратя някоя моя отлежала или ранобудна творба, но се кефя, че има толкова интересни автори. Претендирам, че чета много и наистина оценявам това, което видях!

Ведрина и усмихнати /пред/празнични мигове!

vayadios [ потребител ] 

от дата :  30.11.2007, 15:12

moje bi malko kusno otkrih tezi redove
za sujalenie
samo ne kazvaj 4e si sprql da pi6e6
ne moje6 da spre6..........

Това мнение е редактирано от clover, защото не отговаря на изискванията към мненията, посочени във Въпроси и отговори, точка 6!

elkaral [ потребител ] 

от дата :  24.07.2007, 16:14

а!И извинявай за грешките, отплеснах се и си загубих мисълта!