може би утре

Александър Иванов

Публикувана на сайта 28.03.2006, 12:56

безработица 20 %

няма работа
няма работа никъде

или аз съм един идиот или
нещата са стигнали
дъното

и обява отново:
вие търсите работа
ние предлагаме работа
свържете се с нас на www…
и спечелете пари
и аз го направих
и те казаха:
внесете САМО 9 долара 99
цента и ние ще Ви пратим
НАШИТЕ ИЗГОДНИ ПРЕДЛОЖЕНИЯ

нямах толкава пари
отказах се
купих си вестник и
нищо…

боже господи – тая игра –
тъпа е –
да драпаш за нещо което не искаш
да лижеш задници на
самодоволни мъже и жени в офиси
да се правиш на шут –
тъпо е

аз не искам това
аз просто искам да пиша
но
никой не купува стихове
никой не чете стихове
никой не ги взема
насериозно

- може би ако напишеш роман –
каза ми един издател
- отегчавам се от романи – казах
аз…

в една статия прочетох:
“при това ниво безработица
обществото почва да
деградира…”
но аз зная това
и болниците го знаят
и затворите и лудниците го знаят
и това въже поклащащо се на клона –

безработица 20 %

изобщо

чуй това:
няма никакви гаранции
на тоя свят
те чакат:
дълги махмурлуци инсулт
рак на
дванайсетопръстника
лош късмет
убиец с нож зад гърба
дебнещ ухилен зад ъгъла

нямаш гаранции

за това че ще живееш дълго
за това че ще остарееш по-бавно от
другите
за това че ще изкараш достатъчно за наема и
останалото
за това че ще станеш известен и
кучките ще ти пускат

нямаш гаранции
не си застрахован изобщо

срещу бомбени атентати
срещу проваляне на живота ти
срещу угасване на слънцето
срещу още една война
срещу лудост пристигнала с бързия влак
докато пиеш кафето си сутрин

ето това е:

нямаш гаранции нямаш
шанс

така че просто бъди нащрек

и редовно
си казвай
молитвите

пътят нагоре

музикантите също са хора
даже и джазмузикантите в евтини
свърталища като това –
сред дима и
чашите и
виковете и
ножовете и курвите
и малките подли човечета с хитри
очи –
те знаят:
понякога
пътят нагоре тръгва оттук
но лоша седмица
лоша седмица пак
момчето на сакса нямаше ден
и когато онзи му изкрещя че НЕ МОЖЕ да
свири то го удари
с него
силно го удари
и металът
хлътна
това е –
да свириш почти без пари е шибано
както да пишеш почти без пари или
да блъскаш за нищо –
тъпо е
то те съсипва убива те
но ти продължаваш докато
някоя сутрин  
не те намерят изстинал…
кофти седмица
кофти живот…
момчето стискаше сакса и

гледаше
лошо
другите хвърлиха инструментите
пияниците наскачаха
мъжете от бара наскачаха
бродягите и убийците
лудите
“започва се” – казах си аз
а не можех да им
помогна

пак

аз пак съм тук
мамка му
пиян луд пишещ отново
след два или три дълги дълги
месеца тишина
2-3 месеца творческа кома

пак съм тук
сам и ухилен
горящ
обратно отново
с тази бутилка чакаща да сгреша

възкръснал
седя пред машината слушайки
джаз
клавишите още работят

миналото е
минало
бъдещето не ме интересува
и аз пак съм тук
хванал Спиралата за правилния й
край
и музите пеят отново
и заголват бедра
и аз казвам: добре това е добре
и виното си го бива
и аз казвам: добре това е добре
и нещата са същите пак и аз казвам:
добре
това е добре
след всичко което се случи или не се
случи

докато тъмни негри пеят за
светла любов
аз пак съм тук:
по-високо от мрака
по-далече от
нищото
може би
не мъртъв
още

тя

в началото всичко тръгна добре
по дяволите тя беше толкова готина
и само леко откачена все повтаряше
колко много ме обича (не че й вярвах)
все гледаше да ми го докаже особено нощем и
после се ровеше в писането ми
а когато мен ме прихващаше и изпивах
всичкото шибано пиене в стаята +
нейните успокоителни тя
не се сърдеше или плашеше
а се подкарваше с мен или
отиваше за още запаси от денонощния
и после беснеехме заедно
докато единият не припаднеше
това беше
просто си пасвахме двамата не ни пукаше
не преследвахме цели
с нея добре си я карахме
но веднъж тя откачи и каза къде са ми хапчетата
а аз току що бях ги изгълтал
колкото бяха останали и тя взе да крещи (очите й
се изцъклиха вените се подуха господи)
но аз бях зле аз казах
върви да се шибаш и тя го направи
в смисъл разкара се
после дойде за багажа си чаках я трезвен
помолих я да остане по дяволите какво толкова
а тя каза че ми дала цялата си обич
а аз не съм усетил не съм я взел не съм отвърнал
каза че съм мръсносмрадливо
алкохоличнолайнопропиляннекадърникшибанякбез
бъдеще и че творбите ми били като мен
просташки безсмислени
прости – поправих я аз а тя натърти ПРОСТАШКИ
що за поезия къде са ти римите къде ти е
смисъла – просто едни обречени редове
и никаква любов а къде е любовта –
питаше – те без нея са мъртви а аз й казах че
така си ми харесват и не ми пука
от такива като нея но тя пак:
защо това защо не пишеш за  м е н?!?
и взехме да се псуваме
и да трошим малкото вещи
и побъркана до краен предел тя си отиде
а аз се запих
опитвайки се да я забравя
тогава разбрах че ми липсва повече отколкото
можех да понеса и
времето
пиенето
хапчетата и нощите тишина
не помагаха
и аз я търсих по улици лудници барове и квартири
и дори й написах поема
и все си мисля че утре
ще я открия
и всичко ще тръгне
добре
пак

Всички творби от този автор |  Вашето мнение