Море

Надя Уорендър

Публикувана на сайта 24.02.2006, 15:21

Варна

Ти си моят град-мечта,
ти на морето си една!
Слънчева, обичана –
морска столица наричана!

Обичам топлото море,
което помня от дете.
То мие твоите брегове
и пълни моето сърце!

Мечтая си за плажа –
за пясъците златни!
За лято екзотично –
и нощи ароматни!…

Ти си моят град-мечта,
ти си слънце и море.
Една за мен си на света –  
обичам те от все сърце!

Море

Мокър пясък и вълни пенливи,
тичам по брега от слънце озарена.
Като омайна самодива – от теб море
завинаги пленена.

И с поглед вперен в дълбините
и в таз вълшебна морска синева.
Очите ми попиват жадно,
неземната ти красота.      

Застанала високо на скалите,
омаяна от твоя морски дъх.  
А вятъра играе си с косите ми
и гледам те останала без дъх.

Мечтая да се слея със вълните
и да потъна в твойте дълбини.
Не си ли ти морето на мечтите,
което ми нашепва – остани?...

В памет на Рейхан

Звезда сияеща във здрача,
облива ме със ярка светлина.
Не мога да се сдържам – ще заплача,
Рейхан, ти ли си това?...

Мълчание...а сякаш още чувам,
омайният ти глас.
Усещам твоето сияние,
макар да си далеч от нас.

И някъде във тишината,
със лекота долавям песента...
Тъжна песен неизпята –
отнета беше от света.

Звездице крехка - не загасвай,
обливай ме с вълшебна светлина.
Знай, обичта към тебе не изгасва –
по-силна е и от смъртта!

Всички творби от този автор |  Вашето мнение