С дъх на любов

Надя Уорендър

Публикувана на сайта 27.01.2006, 13:46

Докосни ме

Накарай ме да забравя коя съм,
докосни ме, дай ми капчица страст...
Уморих се от думи измислени –
гореща любов искам аз.

Любов изваяна от спомени,
които връщат ме назад –
към хиляди сълзи проронени,
като в любовен водопад.

Върни мечтите ми изгубени,
накарай ме след теб да тичам.
Не сме ли ние двама влюбени,
но, без да се обичат?...

Чаках те

Не се завърна – а толкова те чаках,
обичах те, от страст горях и дълго плаках.
Приличах на отчаяно момиче,
което все след тебе тича...

Загърната във пелена от чувства,
се давех в собствените си сълзи.
И вместо любовта която търсех,
намирах празнота, уви...

Не се завърна – а толкова те чаках,
и вярвах в теб както преди.
Стоях самотна, тъжна в мрака
със своите несбъднати мечти...

Ще мога ли...

Какво ме кара да обичам?...
Какво ме кара да горя?...
И в обич вечна да се вричам,
ще мога ли да устоя?...

Ще мога ли да съм до тебе,
да търся нежност – без слова?
Ще мога ли да те намеря,
любов – къде си ти сега?...

Защо не мога да те стигна,
да те докосна с пареща ръка?...
Поне за миг да мога да те имам –
а после да потъна в самота.

Ще спра ли да се лутам уморено,
да търся път към твоето сърце?...
Душата ми е наранена –
къде си ти любов, къде?...

Събуждам се

Събуждам се а теб те няма –
било е само сън.
Отново съм сама –
студено е навън.

Събуждам се –
от студ сковано е моето сърце.
Жадувам аз за топлината
на твоите ръце.

Събуждам се а теб те няма –
нима е само сън?...
Стоя сама в сълзи обляна –
студено е навън.

Сърце от камък

Докосвам те с пръсти горещи,
като огнена стихия те обгръщам.
с любов изгарям те –
във въглен те превръщам!

Докосвам те с поглед –
разпален в огнен пламък.
Ще мога ли да стопля
сърцето ти от камък?

Докосвам те и те усещам –
целувам те горещо!
Искам твоето сърце –
и още нещо...

Докосвам те с пръсти горещи,
като стихия те обгръщам.
Сърцето ти от камък –
в сърце от плът превръщам!

Колко пъти...

Колко пъти връщах се назад
и отново исках да те срещна?...
Не остана и следа –
от любовта гореща...

Колко пъти молех се на Бога,
да се слея с твоята душа?
Плачех, страдах, но не можех
себе си да утеша.

Колко пъти те упреквах,
че предаде любовта?
Виновен бе и ме изгуби –
за прошка късно е сега...

Колко пъти исках да умра,
колко дълго ти не бе до мене?
Обичам те, ще ти простя –
почакай, дай ми малко време...

Страдам

Гледам те без поглед,
говоря ти без думи –
любовта я няма по между ни.

По друга ти блуждаеш,
за мене ти нехаеш –
страдам аз – но ти не знаеш.

Викам те без глас,
плача без сълзи –
друг не искам – разбери!

По друга ти блуждаеш,
за мене ти нехаеш –
обичам те и ти го знаеш!

Любовта

Любовта – какво е тя?
Сливане на две тела в ноща –
нежни думи, ласки –
луда страст до сутринта!...

Любовта – какво е тя?
Трепет, порив, зов –
в моя свят всичко е любов!

Любовта – какво е тя?
Капан за нежната душа –
но, може ли без любовта?!...

Любовта – какво е тя?
Сладка тръпка и сълза горчива –
как ума ми тя замая?!...
Любовта – какво е тя?
не искам и да зная!...

Всички творби от този автор |  Вашето мнение
 

До момента няма мнения за тази публикация. Бъдете първи!