За България

Надя Уорендър

Публикувана на сайта 27.01.2006, 13:44

Към България

Родино свята! Мой корен, моя майка,
обич и най-свидно кътче на земята.

Напуснах те – а не е трябвало...
Далеч отидох – а така боли...
Сърцето ми по теб изгаряше,
докато скитах се по чуждите земи.

Без теб Родино бях като слепец –
без път и без посока.
Но някъде във своето сърце,
аз пазех любовта към теб дълбоко.

Тъгувах, страдах, на колене пред тебе падах.
Препъвах се и се изправях,
но никога не те забравях.

Живееш в мислите, в съня ми,
в живота ми и във кръвта ми.
Напомняш за това което,
горчиво страдаше сърцето.

Обичам те! Безумно те обичам!
Завинаги на теб принадлежа.
Родино, майко, пак към тебе тичам –
при тебе искам да умра.

Родина една

Имам Родина една –
най-прекрасна в цяла Вселена!
България нарича се тя –
в нея аз съм родена.

Имам майка една –
по-свята от всичко!
България нарича се тя –
тя е майка на всички ни.

Имам любов една –
любов във времето родена.
България нарича се тя –
земя моя свещенна!

Имам сърце едно –
което люби до забрава.
За теб Българийо е то –
кръвта вода не става!...

Моя земя

България – долина на любов и мечти.
България – красота и хора добри.
България – народ със гордо минало,
във времето отминало.
България – вечна, истинска и обичана,
с думи нежни наричана.
България – моя земя!
Ти си всичко към което се стремя,
всичко което обичам
и всичко за което горя!

Прости Родино

Българийо, за теб тъгувам –
за мен единствена си ти!
В чужбина пуста аз робувам –
за тебе роня кървави сълзи!

Прости Родино, че те напуснах –
прости ми и не ме кори.
Като от клада аз възкръснах
и твоя дух във мен гори!

Живях, видях и осъзнах –
от тебе нямам нищо по-обичано!
Да те напусна – как можах?!..
Нали във вечна обич ти се вричах.

Родино, майко – дори за миг
не преставах аз да те обичам.
Кръв Българска във мен кипи –
при теб да се завърна се заричам!

Всички творби от този автор |  Вашето мнение
 

До момента няма мнения за тази публикация. Бъдете първи!