уеб-дизайн и програмиране

Мрежа Nowhere

NOWHERE E-zine - извор на вдъхновение

Разказ с продължение

Айслин


Автор: nimeriq^     от 22.08.2004, 21:25     Добави нова глава По-голям шрифт По-малък шрифт     всички глави


Изгледа който предлагаше мръсния прозорец на стаята й определено не можеше да се сравнява с красотата на Тайните градини, но пък и този долнопробен хан в квартала на бълхите също не можеше да се мери с палата в Дънуал, така че щеше да и се наложи да се примири с мизерията. Айслин седна на леглото и отново започна да мисли за мисията която й бяха поверили. Отначоло бе решила, че преследването на този човек няма да я затрудни особено, но с течение на времето разбра, че човек може би не е най-точното определение за него, а преследването му в този град изобщо не можеше да се нарече лесно. Роланд й се изплъзваше няколко дена поред, но дори той не се оказа толкова добър, че съвсем да изгуби следите му. Първата му грешка бе разговорът със За-Ари. След погрома на Армията той се бе озовал в този мизерен град и търгуваше с каквото му падне, но най-вече с информация. Малко след като се раздели със стария си съюзник Айслин го издебна и успя да изкопчи от него целият им разговор. Всъщност след като му обеща 100 златни китана За-Ари сам й разказа всичко. Оказа се, че срещата между двама им определено можеше да помогне на Айслин в това преследване, но така или иначе, целта на мъжа си оставаше напълно неясна за нея. Защо беше дошъл точно тук и защо покрай него неприятностите никнеха една след друга тепърва й предстоеше да разбере. Навън вече притъмняваше, така че идваше време за работа. Айслин стана и след като се увери, че изглежда достатъчно окаяна за да не се отличава от останалите жители на квартала, излезе навън. Улиците бяха претъпкани, а миризмата която се разнасяше беше отвратителна, и никак не бе чудно от каде е получил името си квартала на бълхите. След като се огледа наоколо и не видя нищо подозрително, тя тръгна нагоре по улицата. Слънцето вече бе залязло, когато Роланд най-накрая се появи. Излизаше всяка вечер по залез слънце, така че на Айслин не й беше особено трудно да го открие. Истинският проблем настъпваше, когато мъжът тръгнеше из претъпканите улици. Вината не беше, в Айслин, защото тя беше отличен следотърсач, но Роланд притежаваше Гласовете и точно затова винаги успяваше да избяга. Айслин тъкмо се канеше да го последва, когато изневиделица се появиха двама непознати лъхащи на алкохол. Тя беше толкова погълната от задачата си, че изобщо не забеляза приближаването на тази окаяна двойка бандити. За нейно съжаление обаче и двамата бяха високи и едри, а единият беше извадил нож.

« Глава 6  |  всички глави  |  Глава 8 »