Разказ с продължение

Приятели

Автор: tataf     от 22.03.2004, 18:27           всички глави

Джими бавно се клатушкаше към кръчмата на Харис. Беше оставил латерната си при Жълтия и сега отиваше да се почерпи за добрата вечер. Придвижваше се бавно, с плаваща походка, като нарочно влачеше краката си повече от необходимото и се опитваше да се блъсне във всеки непознат, колкото и упорито да се стараеха да го отбягват. Джими беше ушите и очите на квартала. Знаеше се, че няма по-стар жив човек от него в района на крайбрежието и това будеше респект у престъпниците. Джими знаеше всичко и всеки споделяше с Джими. Самият той смяташе, че най-големият му удар е да се преструва на сляп, най-вече защото пръв се беше досетил. С годините си беше изградил професионални навици, които впечатляваха със своята последователност, методичност и резултатност. Отношението към него беше дружелюбно, приятелството на престъпника е най-ценното притежание в квартала и по този показател, можеше да се твърди, че Джими е богат.
 
На входа на кръчмата на Харис, Джими спря и се огледа. Вечерта беше добра, топлият полъх откъм морето изкара хората от къщите и ги изпрати да празнуват в крайбрежния квартал. Мрачна сянка пробягна пред погледа му и за един кратък миг смути разюзданата веселост на насъбралите се хора. Внезапно силна ръка го дръпна рязко в кръчмата и той изпусна бастунчето, с което умело почукваше по уличните тротоари, преструвайки се на сляп.
 
- Тъкмо ти ми трябваш - каза Била и отметна глава, при което кестенявата коса откри съвършената форма на лицето й  – Нев те търсеше
 
Била беше дъщерята на Харис Була и бе отраснала с проблемите на кръчмата на баща си. Животът в кръчмата не беше подходящ за отглеждането на едно младо момиче, но тъй като Харис, беше загубил съпругата си, се видя принуден да отгледа момичето с помощта на неизброимо количество сервитьорки, проститутки и други жени, които проявяваха мимолетен интерес към неговата безспорно мъжествена личност. В резултат малката Била, получи най-разнообразното образование в крайбрежния квартал и притежаваше знания и умения, за които другите момичета можеха само да мечтаят. Харис Була даде най-добрата подготовка на момичето си, с дълбокото убеждение, че така тя ще има по-големи шансове да се справи с непрестанните предизвикателства на живота. Била можеше да танцува менует и да връзва моряшки възли или да рецитира поеми и да се надпива с посетителите. Всички онези неща, които научи от баща си и които се смятаха за традиционно мъжки, не намаляваха нейната безспорна женска привлекателност.
 
- Нев, е нагазил много дълбоко и по всичко личи, че този път няма измъкване. – каза тя