Разказ с продължение

Тайни

Автор: clover     от 26.02.2004, 22:46           всички глави

Непознатият се шмугна в мрака и той го прие… като част от себе си. Пазителят бе оставил следи по дрехите му, трябваше да се слее с тълпата и да се оттърве от тях. Трябваше да се снабди с нови, защото щеше да бъде лесно разпознат.
 
Върна се на главната улица, но се държеше в сянката на сградите, далеч от светлините и минувачите – необикновено много за този час на деня.
 
Името на кръчмата го привлече. Не беше от най-скъпите; по-скоро бе евтин бордей, където отсядаха хетерите, преди да тръгнат на нощен лов и където после се завръщаха, за да отпочинат след дългата тежка работна нощ.
 
Седна на маса в ъгъла, с лице към вратата и стълбите към горния етаж. Можеше за около 2 секунди да заеме отбранителна позиция само с един фронт за защита. Надяваше се да не се наложи. Но никога не се знаеше.
 
Хвърли палтото си настрана, после размисли, вдигна го и го хвърли в огъня на камината. Няколкото изненадани погледа не го притесниха,… въпреки че палтото имаше своите предимства – материалът му бе уникален. Съжаление в погледа му,… по-скоро за загубата на бойно предимство. Но не можеше да си позволи да бъде разпознат.
 
Невестулката се отдели от тълпата отсреща. Беше тръгнал към бара. Разпозна Непознатия на мига и небрежно се обърна. Този миг бе достатъчен, за да го забележи и Непознатия. Двамата не се гледаха около минута, после Невестулката бавно повдигна поглед от празната си чаша и видя, че другия го гледа. Поколеба се само миг, после стана и тръгна към масата в ъгъла. “Хитро подбрана”, помисли си, “този не е начинаещ…”. Седна безмълвно. Не забеляза у Непознатия нито сянка на напрежение или нервност. Лицето му излъчваше безразличие към низките му желания… “Това не може да е вярно!”
 
- Не си тукашен – отбеляза. Непознатият не вдигна поглед. Сякаш преценяваше доколко Нев може да бъде заплаха или помощник. След миг очите му го погледнаха през гъстите вежди и той отвърна:
 
- Какво ще ми струва да ме отведеш някъде?
 
- Ами… само в Ада е безплатно, всичко останало ще трябва да си го платиш… Зная много места; да видим дали ще имам някое за теб. Какво търсиш? – Непознатият го гледаше без да мига.
 
- Търся място, което повечето хора избягват дори денем.
 
- Гробище…
 
- Не – Непознатият не отмести поглед от него и Невестулката погледна надолу - Някъде в тази част на града е. Това го знам със сигурност. За останалото ще си платя! – гласовете в него зашепнаха нервно някакви думи, които той все още не осъзнаваше. Крадецът усети, че този човек е златна мина – не беше тукашен, и макар и перфектен в проследяването и бягството, можеше да се окаже златоносна гъска. Непознатият се огледа уверено – не плахо, както Нев предположи. В този свят все още нямаше какво да го спре.
 
- Какво ще обичат господата? – жената бе на около 70, в разцвета си.
 
- Момент тишина и спокойствие! – Непознатият протегна ръка, за която Нев би се заклел, че е празна. От обърнатата му надолу длан изпадна монета. Жената я хвана, усмихна се и отнесе нанякъде двата свободни стола, за да не седне някой до тях.
 
- Колко време имаме? – попита Невестулката.
 
- Аз нямам, за теб не знам… - отговорът не го задоволи: - Нещо друго за това… място? – Събеседникът му кимна отрицателно. И да кажеше още нещо – нямаше живи свидетели на ритуалите, така че бе безполезно.
 
- Дай ми час да разпитам – Непознатият кимна утрвърдително – Ще ти струва 200 китана – сумата бе смела, но гласа на Невестулката даже не трепна при споменаването й. Не трепна и събеседникът му.
 
- 50 сега, 150, ако го намериш – протегна ръка и 50 китана смениха собственика си за около секунда. “50 китана без нито един удар! Сега му е времето да се омитам….” – помисли си Нев, щом се обърна към вратата. Но знаеше, че ще се върне – със или без информация, щеше да се върне. Нещо го влечеше обратно от мига, в който стана от стола. Един крадец трябваше да знае всичко!