уеб-дизайн и програмиране

Мрежа Nowhere

NOWHERE E-zine - извор на вдъхновение

Разказ с продължение

Случайни срещи


Автор: IlianDimitrov     от 14.10.2003, 02:58     Добави нова глава По-голям шрифт По-малък шрифт     всички глави


-Невестулка!…Хей, Нев! - чу познат глас да го вика по име и се озърна да види Карим. Отново се бе озовал в шумната навалица на една от по централните улици и се оглеждаше за жертви. Гневът от обидата още не бе стихнал в гърдите му и за това само гледаше без да предприема каквото и да било. Не искаше да направи още някоя грешка от недомислие. Стигаше му една за тази нощ. Сигурно още преди да настъпи изгрева щяха да плъзнат слухове и щеше да стане една… не му се мислеше. Ама че глупост! А и Радж щеше да разпитва… - да допусне някакъв си там непознат да му се измъкне! На него! В неговия собствен квартал! … Щяха да го подиграват с месеци!
 
-Абе, човек, къде се изгуби такъв? Пратих Малчо да те търси ама от тебе ни вест ни кост, така и не успя да те намери. - засмя се Карим и го тупна силно по гърба, а после продължи, но вече с по-тих глас - Нещо интересно?!..
 
-Ами, нищо интересно.
 
-Наред ли е всичко? - по лицето на Карим за миг пробягна мрачна сянка, но после погледът му отново се плъзна по лицата и дрехите на празнуващите наоколо претеглящ, преценяващ и набелязващ евентуалните жертви.
 
-Да, да… Как е тази вечер терена, Кар?
 
-Слаба работа, нещо не върви. А при тебе?
 
-Не бях на улицата сега идвам.
 
-Да бе, да. - съгласи се другия, но беше явно беше се видял вече с Радж. Дали пък вече мълвата не беше плъзнала? Невестулката беше известен с това, че е най-добрия в квартала и ако се разбереше, че някакъв непознат му се е изплъзнал авторитета му щеше доста да пострада.
 
Внимателно се взря във физиономията на приятеля си, но не откри нито следа от злорадство или подигравка. Явно другият си мислеше, че е направил голям удар и си трае. Остави го да си мисли каквото си иска - много по лесно бе да разчиташ на алчността и въображението на другите отколкото на своето за такива работи - хората имаха удивителната способност да се самозалъгват когато им беше изгодно.
 
Почувства, че гневът отново се надига в гърдите му. От къде на къде щеше да го разпитва този…!
 
-Да си виждал Зина? - разко изстреля той и усети как другия се стегна. Карим харесваше малката уличница и Невестулката много добре знаеше това. Негово лично мнение беше,че е най-малкото тъпо да се влюбваш в проститутка, но какво може да направи един простосмъртен срещу вездесъщата любов!?
 
-Защо питаш? - в гласа на Карим подозрението беше повече от очевидно.
 
-Ей така, да се намирам на работа. - отвърна Невестулката и бързо пристъпи напред и преди другия да е успял да отреагира се сля с тълпата. Не знаеше защо го направи. Имаше нужда да нарани някого, да извади от себе си натрупаната жлъч, а и Карим го беше раздразнил с тази негова подозрителност - утре щеше да му се извини, но сега за сега се почувства по добре - беше прехвърлил обидата върху някой друг, беше наранил приятеля си, и по силата на някаква изкривена логика му беше станало малко по-добре. Утре най-вероятно щеше да се мрази за стореното, но сега това нямаше значение.
 
Още повече, че онази малка мръсница само го използваше, а горкия нещастник беше прекалено хлътнал по нея за да го забележи. Все някой трябваше да му отвори очите. Стига с тая любов!
 
Ето че отново намерил оправдание Невестулката се поуспокои и дори успя да се усмихне на Джими от дургата страна на улицата.
 
Шмугна се безпроблемно между няколко пияни студенти и излезе на площада с фонтана. Още няколко къси прибежки и театрални залитания и вече беше застанал от дясната страна на крадеца с латерната.
 
-Как е, приятелю? - попита с ръце в джобовете на панталона си докато нехайно се правеше на разсеян.
 
-Бива, не се оплаквам - отвърна Джими и неусетно пъхна в ръката му няколко китана, а на по-висок глас продължи: - О, красива нощ, ела, вземи ме в своите обятия, о блудна нощ!…
 
-Сполука, Джи! - прошепна Невестулката и сви зад ъгъла. Три китана - не беше никак лошо! Купи си от Жълтия връзка цигари и плати с четвърт пир, след което реши, че не би било лошо да хапне малко. А после можеше и да поработи.
 
Отправи се към кръчмата на Харис Була, като по пътя махна на няколко познати физиономии. Надяваше се Била да е на смяна тази нощ.

« Глава 2  |  всички глави  |  Глава 4 »