Разказ с продължение
Гласове
Автор: clover от 08.10.2003, 09:01 всички глави
Непознатият прескочи стената отпред. Не му коства голямо усилие да се откачи от мъжа, който го следеше. Не по-голямо от това да прескочи невисоката стена. Външният му вид лъжеше, че с този ръст не може да прескочи стената, но същества като него никога не се доверяваха на външния вид, защото знаеха колко относителен е той...
Гласовете в него му говореха, че трява да стигне скоро. Не искаше да ги слуша, но знаеше, че не лъжат. Единственото нещо, на което можеше да се довери в този свят, бе това, което казваха гласовете в него. Гласовете на отдавна забравени богове и създания, населявали тази земя вечности преди да се появи той или хората, града и всичко съществуващо днес.
Мракът му беше прикритие, тъмната му същност се сливаше с тъмните петна наоколо. Надяваше се да не срещне Пазители или поне да успее да ги заобиколи, преди да са го усетили. Сетивата му бяха по-силни, но вековете бяха притъпили част от инстинктите му и щеше да отнеме време да възвърне способностите си напълно.
Гласовете казаха, че наближава. Не виждаше нищо забележително наоколо – всички квартали в този град му изглеждаха еднакви. После усети миризмата и разбра, че наистина е наблизо. Твърде близо.
Само фактът, че се сливаше с мрака го спаси. Пазителите обикновено не пропускаха, но може би бяха свикнали да се движат в ярка светлина. Острието мина на косъм от гърба му и се заби в стената. Непознатият залитна, но бързо отскочи и стъпи на оградата, която го делеше от схлупените къщурки в дворовете. Пазителят също скочи и се озова до него. Оръжието му леко светеше в мрака – подобни оръжия винаги светеха.
С няколко скока се прехвърли на отсрещните покриви. Коства му усилие да скочи на покрива на една от малкото триетажни сгради наблизо. Пипалата на Пазителя се метнаха на плоския покрив миг преди самият той да се приземи тежко на няколко крачки. “Става опасно! Трябва да се действа”. Гласовете му напомниха обещанието, дадено пред Матриархесата. “Става дума за баланса, за съществуване или не!” Обещанията са си обещания, но пътят му трябваше да бъде извървян. Нямаше време за обяснения!
В ръката му се появи оръжие. Почти невидимо, поглъщащо и малкото светлина, идваща от полумесеца и оръжието на Пазителя. Двете остриета се удариха почти без звук, силите, сътворили ги, се сблъскаха и ужасна ударна вълна помете боклуците по покрива. Пазителят сви пипалата зад себе си, а Непознатият дръпна наметалото обратно върху главата си и атакува отново. Противникът му бе зърнал лицето му само за миг; достатъчно дълъг миг да прозре какво се крие под защитното наметало. Точно този миг бе нужен на тъмното острие да разреже едно от дългите пипала, реещи се зад него. Непознатият се завъртя и го изрита. Пазителят полетя назад, препъна се в перваза, прекатури се и увисна на две от здравите си пипала. Последен скок, сечащ удар и нападателят полетя в мрака зад къщата. Непознатият се възползва от предимството си, скочи към противоположната страна на сградата и потъна в мрака, който го прие топло..., все едно бе част от него.