уеб-дизайн и програмиране

Мрежа Nowhere

NOWHERE E-zine - извор на вдъхновение

Разказ с продължение

Запознанства


Автор: IlianDimitrov     от 06.10.2003, 03:37     Добави нова глава По-голям шрифт По-малък шрифт     всички глави


Невестулката забеляза непознатия в последния момент. Ако не беше повдигнал глава за да предпази очите си от лютивия дим на току що запалената цигара, така и нямаше да забележи черната сянка, която само за миг облиза стената на отсрещната сграда и се скри в полусенките на Пентаграма - един от малките площади в Крайречния квартал.
 
-По дяволите! - изръмжа младия крадец и захвърли току що запалената цигара и се втурна след онзи с разпалено любопитство.
 
- Нев..! Хей, Нев!.. Къде хукна!?
 
Невестулката махна без да се обяснява много много и остави Радж да подпира стената на синагогата сам. Щеше да се разправя с него по-късно.
 
За миг през главата му мина старата поговорка за любопитството и котката, но той не и обърна внимание.
 
В първия момент не можа да се ориентира за посоката на непознатия заради множеството, което тази вечер бе изпълнило неголемия площад. Наоколо беше пълно с нощеняци - главно войници, моряци, проститутки и разбира се безброй търговци на дребно, които се опитваха да пробутат боклуците си на пияната сган. Запалените наоколо полу-изкорубени фенери и некачествени, съскащи факли оцветяваха лицата на всички в нездрав жълтеникав цвят и им предаваха някакъв отчаян и болезнен вид, но това явно не правеше впечатление на никого. Всички се забавляваха диво и така сякаш утре никога нямаше да настъпи. Площадът бе изпълнен с груби мъжки гласове и лъстив женски смях.
 
Невестулката ловко се измъкна от прегръдката на една пияна красавица, която веднага щом го зърна го придърпа към пищната си гръд в недвусмислена покана, намигна й, ей така - за идеята, шмугна се между двама залитащи моряци, почти се блъсна в един възрастен господин, тръгнал на лов за забранените удоволствия на нощта (при което като по чудо в ръцете му се озова кесията на господина), прескочи няколко души, които се търкаляха на земята вкопчени в пиянска свада и забърза в посоката, в която бе успял за зърне наметалото на непознатия.
 
Като мина покрай Джими - слепия латернаджия, Невестулката му подхвърли един медник за късмет, и се усмихна когато другия я улови с точно премерено и ловко движение без да спира да върти желязната ръчка и да припява с меланхоличен глас. Сляп - другия път! Джими беше един от най-печените джебчии в квартала и му беше първа дружка. По-късно вечерта щеше да му върне петака и ако му беше донесъл късмет и онзи беше успял дя направи някой и друг удар, щеше да сподели печалбата си с него. Медникът даден от друг крадец беше нещо като талисман за късмет и ако другият припечелеше нещо следваше да го сподели. Такова беше правилото и никой не го нарушаваше.
 
Непознатия поддържаше завидно добро темпо като се има предвид колко претъпкани бяха улиците на крайния квартал. Някак успяваше да се промъкне между пияните мъже и предлагащите опиянение жени с лекота и като се придържаше близо до сградите доста често успяаваше така да се слее с треперливити накъсани сенки, че на Невестулката на няколко пъти му се стори, че го е загубил.
 
Младият крадец така и не разбра какво точно го бе накарало да последва непознатия. Беше му достатъчно само да зърне движещия се като сянка непознат за да разпознае професионалиста от класа. Може би именно професионалната завист го бе накарала да го последва? А може би нещо друго? В момента нямаше време да мисли за тези неща. Единственото, което знаеше, по скоро чувстваше с цялото си същество на крадец, бе че тгрябва да последва непознатия и на всяка цена да го проследи до мястото, към което се беше отправил. Отговор на въпра “Защо?” щеше да търси по-късно.
 
Непознатия разко зави зад ъгъла на близката пряка и буквално се стопи в сянката на две разпадащи се къщи. Младия крадец се спря за миг запъхтян на ъгъла и диво се огледа за да открие каквато и да е издайническа следа от другия, каквото и да било движение, сянка или отражение, но напусто. Къде по…?! Бързо пристъпи настрани, притаи се в сянката на една от къщите и се опита да нормализира дишането си. Изчака секунда да не би това да бе някаква засада, но щом като не се случи нищо внимателно продължи напред. Приведе се ниско нас земята с надежда да открие отпечатък от обувките на другия, но точно на това място като по чудо калдъръмът беше все още запазен и онзи не бе иставил никакво следи. Съвпаденията бяха прекалено много за да са просто случайност. Непознатия явно бе усетил, че го следят и се бе измъкнал по най-елегантния начин.
 
-По дяволите! - изруга Невестулката и вдигна поглед към покривите на схлупените къщи. Сигурно онзи го гледаше от някъде и злорадстваше. Лошо!
 
- По дяволите! - повтори още веднъж през зъби. Нямаше смисъл да продължава да търси следи - беше го изпуснал безвъзвратно. Просто не можеше да повярва, че онзи толкова лесно го беше измамил! Беше бесен. Идеше му да се сбие с някого за да си изкара яда.
 
Пъхна ръце в джобовете на панталонта си и разсеяно подритна някакво камъче. Нямаше нужда да доставя на непознатия допълнително удоволствие. Какво пък толкова - беше излязъл да се поразходи. И въпреки това беше благодарен, че наоколо фенерите не светеха и мракът скриваше изкривената му от несдържан гняв физиономия. Ама че начало на нощта!

всички глави  |  Глава 2 »