NOWHERE - виртуална библиотека
http://www.4bg.net/ - Безплатно публикуване!

Станка Парушева - "Безразсъдни времена" - Поезия

АКО ГИ НЯМАШЕ

Ако ги нямаше неделните следобеди
с отворените ми към света сетива,
ако не бяха книгите
с тайнствено нашепващи заглавия,
ако не беше сянката на свободата,
която витае над главата ми-
ако не беше всичко това
нямаше да мога всяка неделя
да възкръсвам от пепелта.

БЕЗРАЗСЪДНИ ВРЕМЕНА

Бяха безразсъдни времена.
Семето изгниваше в земята.
като отронени от вятъра листа
душите ни безпомощно се мятаха.

И не разбрахме как полека лека
човешкото у нас осакатихме
и за парчето хляб като животни
в нозете ти о, Господи се сбихме.

И КАКВО ОТ ТОВА?

И какво от това,
че си страдал и вил като куче,
и какво от това,
че от глад си прегризвал юздата,
и какво от това ,
че със мокри дърва си опитвал
да сгрееш душата си,
и какво от това,
че си хвърлял думи на вятъра?

Все едно-
тя ще дойде нечакана.
Ще те срещне на път,
ще се стрелне в съня ти спокоен.
Край главата ти
мухите ще продължат да кръжат,
но духът ти ще бъде
най-после свободен.

ПЛОДОВЕТЕ НА МРАКА

Растеше времето в утробата,
но вместо да се ражда плод
смъртта настъпваше
с невидимата армия на дните,
която ни премазваше отвътре
и после само прах и пепел,
прах и пепел.
И вик и плач извираха от нас,
но никой не отвръщаше от Космоса.
Затворени във клетката
звездите бавно и мъчително
умираха.
Навън бе мрак.
Страданието молеше за милост.
Студена гръд.
Човекът се превръщаше във нищо.

КЪСНА ИСТИНА

На синовете ми
Ако утре умра,
кой ще се рови в тези тетрадки
и ще се вслуша в моя мъртъв глас?
Късната истина - не е никаква истина,
щом ще ме няма при вас.
Щом ще ме търсите само в съня си,
а вместо мен - ще намирате слова.
Вие едва ли ще ми простите,
че в тях съм изляла моята болка.
Че съм отворила всички прозорци
и вятърът ще свири през тях,
ще ви разстройвам,
ще зъзнете,
ала друго да направя
просто не успях.

НЯКОЙ ДЕН

/Перефраза по Иван Николов /
Някой ден съвсем случайно
ще откриеш с изненада,
че тревата дето стъпваш
пак зелена е и млада.

Ще ме хванеш за ръката
и ще тръгнем рано , рано
към изгубеното време-
минало неизживяно.

Над главите ни ще пърхат
птици със крила прозрачни.
Колко дълго ще останем
искрени и еднозначни.

Вече знаем, че нагарча
всеки подарен ни залък.
Младостта не се завръща-
младите това не знаят.

Нощен вятър пак ще броди
над ожънатите ниви,
а ръката ти тревожно
моята ръка ще дири.

СЛЕПОЦИ

Като слепи смокове се лутаме
и само отдалеч надушваме
дъха на млякото,
оставено в паничката.
Ще минат може би столетия
преди да можем да го опитаме.
А до тогава ден след ден
ще си гризем опашките,
и понякога във сляпа ярост
един на друг ще си налитаме.

* * *

Разбирам човека,
на когото понякога му се иска
да завие като куче.
И света да заръфа,
сякаш е огризка.
идва мигът,
когато ножът опира до кокъла,
когато животът впил пръсти в шията
стиска ли, стиска.

Напрягаш сили до скъсване.
Сърцето превръщаш в камък
и с последни сили закриляш
на вярата тънкия пламък.

ПРЕДЧУВСТВИЕ

Изживявам смъртта
в различни варианти.
С моя щур късмет
спокойно мога да умра в клозет.
Какво като съм мислила,
какво като съм се страхувала?
Нищо.
След нищото няма нищо.
Облаците се сгъстяват, сгъстяват
със всяка измината минута.
Предполагам,
че ще пропусна гроздобера в живота.

ПАРАДОКС

Удивлява ме устойчивостта на дърветата.
Вбили пети в земята,
те се огъват
под яростните пристъпи на вятъра,
но не помръдват.
А някой ден,
един макар и много по-слаб полъх
ги изтръгва с корените
и ги запраща в небитието.

* * *

Не превръщай чудото във хляб.
Пътника от пътя му не спирай.
Мравката почитай като брат,
душата си изпълвай с милост.
Времето побъркано лети.
Дни и нощи във кълбо се сливат.
Ако можеш малкото хвани.
Гладният храната не избира.