NOWHERE - виртуална библиотека
http://www.4bg.net/ - Безплатно публикуване!

Лилия Кръстева - "Разпръснати мисли" - Поезия

РАЗДВОЕНИЕ

Аз искам да съм свята, но и грешна,
да бъда и зората, и нощта.
От огъня да бъда по-гореща,
дори от мрамор да е моята душа.

И всеки звезден миг да бъде земен,
но пак да е частица от безкрая,
на времето във пламъка вълшебен,
аз ада да крася с цветя от рая.

Да бъда дявол с ангелско сърце,
да бъда силна в свойта слабост,
и тъжно да е моето лице,
макар в очите ми да грее радост.

Аз искам да се смея, да ридая,
да бъда и живота, и смъртта,
с омразата дори да си играя,
но винаги да пазя любовта.
24.10.2000

ДВЕ СЪРЦА

Няма в живота по-радостен миг
от този две топли сърца
в едно да се слеят и техният лик
да грее, съзрял любовта.

Божествена сила духа възкресява
щом види две нежни души
съдбата във свята любов да венчава,
да кичи със бели венци.

Магия! Магия в очите блести
на тези щастливи лица
и песен вълшебна, всевишна ехти
щом бият в едно две сърца.
16.09.2000

ШЕПА РАДОСТ

Какво е по-сладко на тази земя
от шепа със смях и любов?
Каква по-голяма от тази вина
да бъдеш към някой суров?
Какво е по-скъпо от топлата длан,
протегната нежно във миг
когато животът крои ти капан
и тлее нечут твоя вик?
Когато се чувстваш изгубен и сам
сред хиляди хора дори?
Когато се луташ объркан и ням
и в теб самотата гори?
Тогава усещаш, че само една
шепа пълна със радост и смях
ще превърне в любов всяка капка тъга,
ще приспи победения страх!
13.09.2000 г.

ПРЕЗ МОИТЕ ОЧИ

През моите очи светът е бял -
отвън покрит със лед, а вътре топъл.
Защо ли никой досега не е съзрял
на този свят нестихващия вопъл?
И никой досега не е стопил
леда, прегърнал плачещия свят.
Защо? Та този свят е сътворил
най-топлия, най-пламенния цвят -
цветът на светлината, радостта,
на детската усмивка, на смеха,
цветът, във който любовта
на чувствата краси върха.
Нима човекът няма сили
замръзналия свят да стопли?
О, колко страх във нас сме скрили
щом глухи сме за тези вопли!
27.10.2000

ТАНЦ СЪС ЗАЛЕЗА

Със залеза аз искам да танцувам
под ритъма на морските вълни
и алената пяна да целувам
на девствените сини дълбини.

Със залеза аз искам да танцувам
във царството на пламнали звезди,
да чувствам как в нозете ми бушуват
нестихващите огнени вълни.

И даже да усещам как се втурва
безжалостно към мене мракът глух
аз този танц вълшебен ще танцувам,
кълна се, до последния си дъх.
15.10.2000

НЕ СИ ОТИВАЙ…

Не си отивай, младост свята!
Сърцето остави да пее!
Душата да е вечно млада,
макар плътта да остарее!

Дори ръцете да усещат
как всеки ден тежи по-силно,
очите нека да посрещат
зората в детското й синьо!

Защо потапяш в свойта клада
душата, ти, безбрежно време?
Защо не я оставиш млада?
Духът сълзи под твойто бреме…
31.09.2000 г.

ОРИС

Едно дете останало самичко
в света безизразно студен
ридаеше с мечта едничка
за бъдещ светъл, топъл ден.

А слънцето го гледаше унило
с майчина закрила и любов
и мъчеше се непосилно
да освети бездънен ров.

Ръцете му бледи целуна,
погали ги, вгледа се в тях,
но сякаш видя нощ безлунна
неистово трепна от страх.

Защото, аз знам, то видя
във клетото, бедно сираче
не само жестока съдба
и душа що ридае и плаче.

Не! То видя с ужас съдбата
на всички деца по света,
зовящи безспирно съдбата
за обич самички в нощта.
11.09.2000

КОГАТО СЛЪНЦЕТО ИЗГРЕЕ

Защо когато слънцето изгрее
във мен избликва светлина,
а вечер, щом нощта запее
изстива тази топлина?

Защо когато цвете цъфне
в очите ми блести роса,
а щом цвета зелен увехне
лицето ми гори сълза?

Защо когато вятърът полъхне
косите ми превръщат се в море,
а туй море във мъка глъхне
когато този порив спре?

Дали защото в мене денем
лъчи на щастие горят,
но в плен на мрака сиво-бледен
за миг престават да искрят?

Но ето пак! Денят със блясък
изгрява и нощта разпръсва.
Събудена от птичи крясък
душата ми възкръсва!
11.09.2000

СТИХИЯ

Аз искам на вятъра жив, устремен,
да хвана юздите с ръце,
да чувствам как жадният порив край мен
стихийно и бясно расте.

И двама, прелитайки с вик над света,
под нас що ехти с ясен звън,
да черпим от облаци жадно дъжда
и сила от всеки див гръм.

Да бляскат светкавици пъстри край нас
и в сърцето на млечния път
в миг да спрем, озарени от светлия час,
в който наш бе небесният кът.

СПОМЕНИ

Като къртица, тунел изкопала в земята,
където сред мрак крещи самотата,
където не чува се глас, нито стон,
където ехти няма песен с глух тон,
в сърцето ми, сякаш от болка изгнило,
спомен студен гнездо беше свило.
И вкопчил изтръпнали, голи ръце
в изпито от страх и от болка сърце,
превръщаше моите нощи красиви
в кошмари безкрайни, задушни и сиви.
Но мрака прорязваха спомени нежни
от мигове светли във дни белоснежни -
сапфири, вградени в стена от стомана,
седефи, прикриващи зейнала рана.

Сърцето ми дом бе на спомен горчив,
заседнал в душата ми - мрачен и сив.
Но дом и на хиляди спомени бели,
екът от сълзите отронени спрели.
03.07.2000 г.

СТРЕЛА НА ЛЮБОВТА

Огрява месецът сънлив
със поглед топъл на дете
един човек - умислен, мълчалив
загледан в нощното небе.
Лежи безмълвен на тревата,
забил в сърцето си стрела,
но не стрела, във кръв облята,
а в пламъка на любовта.
Лежи и спомня си за нея -
момиче с бисерни очи,
с усмивка на вълшебна фея,
със меки бляскави коси.
Лежи, а чувства, че лети,
прегърнал своята богиня.
плетящ от спящите звезди
венец за своята любима.
Как ясно вижда той сега -
сърцето си до свойта фея
как близо чувства я сега,
а колко е далеч от нея.
Огрява месецът сънлив
със поглед топъл на дете
един човек - умислен, мълчалив
загледан в нощното небе…
08.07.2000 г.

ОТКРАДНАТИ МИСЛИ

По прашните извивки на перваза,
като отломки от счупена ваза,
като лунни проблясъци в нощно море,
като морни цветя под лъчисто небе,

самотни, объркани, плахи и чисти,
разпръснати бяха моите мисли.
Съдбата на пъзел играеше с тях,
а аз безсилна пред нея стоях.

Чувах как моите мисли крещяха
и в храма на своята орис ехтяха.
През стъклата проблясваше тихо зората
за да спре тази зла игра на съдбата.

И ето моя разум лудо разпилян
светлината изтръгна от силната длан.
По-мощно от нейните властни ръце
бе моето младо туптящо сърце.
25.04.2000 г.

НЕ БОЙТЕ СЕ ДЕЦА ЗА УТРЕШНИЯ ДЕН

Времето минава неусетно
и ние с времето растем,
в душата ни напира сетне
тревогата за утрешния ден.
До скоро си играехме с живота
и мислихме, че той е съвършен,
но дирейки следите на кивота
попаднахме във свят несъвършен.
Разбрахме, че животът има край,
че на земята има ад и рай.
Обхванати от страх - тъй мрачен и студен
се питаме: "Какво ще стане в утрешния ден?"
Дали светът ще свърши изведнъж?
Внезапно, както спира летен дъжд?
Какво ли ще се случи утре с нас?
Тревогата напира час след час.
Но отговори на въпросите ни няма
и сега единствено остава
да вярваме, да имаме надежда,
че всичко във живота се подрежда.
Деца, вървете с вярата напред!
Страха стопете като късче лед!
Не бойте се за утрешния ден!
Съдбата се гради от ден за ден.
12.1999 г.

БЛАГОВЕЩЕНИЕ

В тихо очакване тръпне светът -
като грешник пред страшния съд,
като пламтящо сърце при здрач тъмносин,
като огън, горящ във вълшебен рубин.
И сякаш от огъня, превърнал се в жар,
от Святата промисъл, от ангелски чар,
избликва в душите ни пурпурен блян
за живот - не сив, не в сълзи облян,
а нов, по-истински, по-чувствен и бял.
Спасение праща ни Бог на земята,
видял наш'та болка, страха във сърцата.

Бял гълъб прорязва тишината мъртвешка
и свива гнездо във душата човешка.

ВИСИНИ
На Христо Смирненски

"Гори сред душата ни вечната жажда
за простор, красота, висини" -
и до днес твойте огнени думи пораждат
в нас желание, радост, мечти.

И до днес те събуждат сърцата унили
и им вдъхват надежда, любов -
твойте стихове - глухия мрак озарили,
озарили и тоз свят суров.

Под гръмовния екот на простори далечни
ний разперваме волни крила;
потопени във сън от копнежи сърдечни
ние следваме твойто "ела"!

И след време ще дойде вълшебният час
на таз планина от мечти
да стигнем върха и да викнем във глас:
"Светлина, красота, висини!"
02.08.2000 г.

ВЪЛШЕБСТВО

Аз искам звездите, луната, небето
да претворя в кристал
и тоз кристал да отнеса където
самотен някой е ридал.

Аз искам пясъка, морето и вълните,
просторната небесна шир,
зелените гори и планините
да претворя в зефир.

Така - събрала в себе си звездите,
слънцето, морето, висините,
самотника аз в блясъка на дните
ще тласна и ще спра сълзите.
28.07.2000 г.

ПЪЛНОЛУНИЕ

В лунна нощ потопи се светът -
като лодка във лунна река,
тя поиска човешкия кът,
да погали със лунна ръка.

Лунен звън проехтя във нощта
и луната със своята гръд
с лунен лъч озари вечността,
в лунна песен превърна света.

Лунен пясък посипа земята
и пося в нея лунни цветя
пред очите добри на луната
те разлистиха лунни листа.

Как искам аз този красив лунен сън
да сънувам във всяка нощ лунна,
когато луната превръща навън
живота във приказка чудна.
17.07.2000

НОЩНА ФЕЯ

Вървя по мократа пътека,
душата ми сякаш лети -
от перце, от прашинка по-лека,
тя плува в небесни вълни.

Тихо се носи под синия купол
и пребродва земи на богини,
а край нея летят бели чайки в купом -
на душата ми сякаш робини.

Така всяка вечер по мокрия път
аз в покоите нощни се рея
и закриляйки този вълшебен син кът
превръщам се в негова фея.
01.05.2000 г.

ПРОТЕСТ

Птичка, мъка, страх, кафез,
свито сърчице, протест.

Единствена мечта в ранимата душа -
блян, илюзия за свобода.

Опити, борба, удари с глава,
кръв, разкъсани мечти, тъга.

Последни сили, удар, шанс;
душа разбита, срив, несвяст.

Мъртвило, тишина, несбъднат блян,
в кървава съдба, удавен и облян.
1997 г.

НАДМОЩИЕ

Природа, слънце, пек, цветя,
високи планини, поля.
Гръм внезапен, изненадващ,
трясък мощен, вцепеняващ.

Вулкан изригнал - разярен,
бук вековен повален.
Убийствен мор, кипяща лава,
пръст напукана, корава.

Попарени гори, морави,
залети с лавата дъбрави.
Земя прогнила, изгорена,
в море от огън потопена.

Пустош, самота, една душица,
малък признак на живот - МУШИЦА.
1997 г.

БЕЗГЛАГОЛНО УЧИЛИЩЕ

Класна стая, смях, деца.
Гъба, тебешир, дъска.
Приятели с усмивка на лица -
светъл лъч в тревожната душа.
Часове, уроци, информация.
Въпроси, отговори, консултация.
Изпит, кандидатстване, класиране.
Тревоги, нетърпение - избиране.
Училища, езици, класове.
Емоции - любов и бесове.
Закъснения, отсъствия, оценки.
Извинителни бележки - неприятни сценки.
Провинения - цигари, алкохол,
беседи във директорския хол.
Прогимназия, гимназия, колеж.
Диплом, пълнолетие - ГОДЕЖ.
1998 г.

АПОКАЛИПСИС

Убийства, кланета,
жертви невинни.
Безсмислени битки.
Постъпки противни.
Балкански конфликти.
Чужда намеса.
Уплашени хора.
Лъжлива преса.
Изтребители, ракети.
Въздушни коридори.
Политически твърдения,
препирни, раздори.
Взривове. Сирени.
Паника. Страх.
Сърбия, НАТО, Косово -
КРАХ.
1998 г.