NOWHERE - виртуална библиотека
http://www.4bg.net/ - Безплатно публикуване!

Юлия Иванова - "Тук и там" - Поезия

* * *

Откъде се взе посред зима
този мирис
на море,
на водорасли и пясък?
Шум от разбиващи се в брега вълни...
Ти виждаш само звездите и мен.
Аз виждам само пясъка и теб.
Звездите, морето,
песъчинките в гънките на дрехите,
водата, водораслите -
всичко това се слива
прелива
преплита
заплита
завързва се на възел - морски възел: неразплетим...

* * *

Да се предадеш поражение ли е?
питам в нощта,
но само някаква хартийка лети към мен,
подхвърляна от вятъра като бяло призрачно цвете.
Иска да кацне на главата ми, но аз го отпъждам.
Тъмнината ме прегръща прелъстително.
Провалих се.
Поправих се.
Това ми припомня за тленността и тщеславието,
които са ни толкова присъщи,
които са МИ толкова присъщи.

Пародиране с привидни предимства.
Саморъчно приготвено самочувствие.
Предварително прорасли претенции.

* * *

Моят самотен остров отплува надалеч.
Моят роден дом
люлка
брачно ложе
инкрустирана урна...
Моят затвор и пила за решетки...
последна надежда,
далечен бряг
заслон в планината
убежище в буря
светкавица в мрака
камбанен звън в тишината...

Трябва да го върна.
Или аз да доплувам обратно след него.

* * *

Играем на сляпа баба
с превързани очи и протегнати ръце.
Всеки се опитва да намери Другия в тъмното.
Ами ако вече го няма?
Или се разминем на сантиметри
и продължим да търсим в противоположни посоки...
Свалям си превръзката и намирам каквото ми трябва.

* * *

В полумрака на съществуването си
аз заподозрях - нещо не е наред:
чувствам се като лодка със забравена спусната котва
и не мога да отплувам НАНИКЪДЕ.

* * *

тук и там
вятърът пътува
тук и там
замечтан
следваш го и ти,
но внимавай,
не заспивай,
иначе ръцете ти ще се отпуснат
- вятърът ще отлети без теб...