NOWHERE - виртуална библиотека
http://www.4bg.net/ - Безплатно публикуване!

Иван Николов - "Врабчета" - Разказ

Подскок, подскок и ето че врабчето се намери до парчето хляб. Започна бързо и лакомо да го кълве. Долетяха други, то грабна цялото парче и понечи да се отдалечи, скок, два и то падна. Подхвана го друго, то успя за малко по- дълго да го задържи, но отново начинанието му завърши с неуспех. Така парчето постепено се смаляваше и всяко врабче отнасяше в опита си и частично заситен глад. Накрая остана само една трошичка. Едно мъничко врабче, плашливо до сега все се крило и изчаквало, излезе изпод храсталака. В мъничките му очички той успя да види надежда. То полетя и в този същият момент една кола по пътя се зададе. Пътят- пътче някъде из периферията на този малък град, а свидетел един човек, седнал на бордюра. Врабчето в първия момент не се смути, макар и целта му да лежеше на няколко метра пред летящите гуми. Продължи да лети, продължи, лек завой на ляво и се скри в близкия парк, отнесло единствено и своята утрешна надежда. Човекът- безмълвен свидетел, погледна замислено след него. Дали си заслужаваше риска и защо не се пребори по- рано? При тях е различно и сякаш доста опростено- единият живот, единият им дар, тях единствено това ги вълнува. И единственият им страх е за тяхното най- ценно и единствено ценно: храна- живот, бъдеще- живот. Няма друго и нищо друго не заслужава тяхната борба. Страх от смъртта- не, воля за живот, за живот, макар и такъв, изживян в непрестанен страх и борба. И този живот сравнен с техните опитомени, затворени братя, той беше дваж по- смислен. Те имат цел и тя изпълва живота им. С тези мисли той се изправи. Нямаше повече желание да продължава с това. Тръгна по същия този път, от където беше дошла колата с джоб пълен с още много трошички хляб.