NOWHERE - виртуална библиотека
http://www.4bg.net/ - Безплатно публикуване!

Илиян Димитров - "Там, където мъртвите не спят" - Поезия

1995-1996
"Огледах се - прах и пустота,
тишина, в която стъпките кънтят,
продължих да крача през Долината на смъртта,
Там, Където Мъртвите Не Спят."

Борба за живот

Дъх на пръст и изгнили листа -
мрак ! и сенки бродят в тъмата,
каменен кръст стърчи във нощта
с дъха на смъртта е пропита земята.

Дълбоко в пръстта е заровен ковчег -
Денят Умира, а Възкръсва Луната -
в ковчега ледней трупа на човек,
а в изгнилата плът за живот се бори

ДУШАТА....

Съдба

Слънцето жарко припича
над пустиня безкрайна и зла,
и нейде загубена сред пясъка тича
към лъжливи миражи човешка душа.
Полет на пегас
Огнени крила понасят в мрака
светлината
и ражда се денят сред кървава зора,
а крещи от болка, там, сред тишината
пегас красив останал без крила...

Някой се разхожда върху гроба ти

Болката в напукани светкавици
те души във мъртвата утроба
на плътта изгнила вътре във ковчега ти -
НЯКОЙ СЕ РАЗХОЖДА ВЪРХУ ГРОБА ТИ!
Някой долу в мрак пищи.
Някой се разхожда върху гроба ти!
Този някой,.. си самият ТИ!
Време е!...
"Лазаре, стани!"

* * *

Луната бледо свети във нощта
обгърната от тягостно мълчание,
цари във мрака тишина,..
но в тишината няма ...разкаяние...
И отново Сънят се изражда в кошмар
и Господ в Съня ти се гневен явява
и крещи безумен да Му принесеш като дар
своят собствен син... и да ...ВЯРВАШ...
Но означава ли Вярата клетва във смърт
и пренасяне в жертва на Духът-СЪСТРАДАНИЕ?
И нима Господ дори и тогава е прав,
когато иска сина ти, а от теб - покаяние?...
Кой трябва да вярва... и Вяра в кого
означава да отнемеш Живот без да трепнеш?
Само сляпа вяра в твоя бог
или ВЯРА, че Той вярва в Тебе?...

* * *

Когато слънцето отново не изгрее
и от мъглата разсее се тъма,
когато в сянка всеки цвят бледнее
ще бъда там самичък със нощта.
И грозен грак небето ще раздира
и вой от болка в сърцето ще пищи,
И ГНЕВЪТ НЕ ЩЕ БЪДЕ ВЪЗПИРАН,
когато слънцето в мъглата се стопи...

* * *

В съня си чувам чужди мисли.
В огледалото виждам непознати лица.
Не зная кой съм, не мога да ... чувствам...
Не мога!..
Не искам!...
ВСИЧКО Е ЛЪЖА!!!

Антагонистично

Луната е обляна пак във кръв,
отново в болки ражда се Нощта.
И аз съм там, сред първите съм пръв,
готов да вия срещу мъртвородената луна!..

* * *

Ропот и бушуващи вълни,
с кръв оплискани лицата...
Кой съм аз?...Кой си ти?...
Има ли лице тълпата?...
Изгризана душа
Побит на кол Човекът още диша
стиснал зъби да не изкрещи,
а долу на земята в кървавата киша
душата му изгризана лежи.

Другата страна на огледалото

В Нощта
в стаята ми влетя
ЧОВЕК...
Бе мъртъв!!!
и
очите му бяха бели.
Той подаде ми ръка
и погледна ме с очите си
ПРАЗНИ...
и аз видях БЕЗДНА в тях!
И Той ми проговори
и каза ми:
"Ела със мен, ПРИЯТЕЛЮ,
ела!
от другата страна на
ОГЛЕДАЛОТО...

* * *

Тълпата настъпваше безумна
по каменния калдъръм
към малката вратичка, зад която
всеки щеше да получи
БЕЗПЛАТНО в главата си
куршум...

Човекът, който обичаше да слуша

Аз съм никой.
Аз просто съм... никой...
Но,..но ти ме повикай,
когато имаш нужда
да бъдеш изслушан.
Аз ще бъда послушен.
Аз просто ще слушам.
После... ще си отида
и ще ти стане леко.
Но и ти ще ме намразиш
както ме намразиха
ВСИЧКИ!
Защото ще почувстваш,
че заедно с твоята мъка
Аз взел съм и
Нещо от Теб...

* * *

"...и справедливост за всички."
Той уби петдесет и трима.
Той ги уби просто така.
"И какво от това" - каза
- "Нека да има!"
И те го убиха - просто така.

На Ивелин Стоянов

Мери Джейн

Реши се и го стори.
После се нарече "глупак",
и въпреки всичко повтори,
а после отново...пак и пак...

На И.С.

* * *

Погледнах в една човешка душа
и видях аз лъжа, лъжа до лъжа.
Те бяха там - ръка за ръка,
те го бяха обсебили - лъжа до лъжа.
Но в тази душа не видях аз борба,
а само лъжа, лъжа до лъжа,
тя се беше предала, тя беше зла
и не беше душа, а само...лъжа.

На Д.Д.

Ъгълът

Ъгълът стоеше
сгушен
и послушен
където го бяха поставили.
Без да мърмори
говори
и спори
и всички го бяха забравили.
Но един ден реши,
че греши,
че само стои
и мълчи:
"Нима това е Съдбата,
добрата?!
Че то вратата
ръбата
дето горката
виси на стената
е СТО!!! пъти по-добре!!!
Тъй повече няма да е!"
И ъгълът странен
реален
"банален",
сърдит
и извит
стана и тръгна...
Квадратите станаха кръгли.
Триъгълниците станаха кръгли.
И всичко стана сферично,
безлично,
нетипично
и каквото не става.
А странният ъгъл се преправи,
поправи,
изправи
и стана на права.

* * *

"За великия рок и великия рол..."
Самюъл Дилейни


Чувствам във мрака аз ритъма
на материя потънала в транс,
пулсирам в червено в безвремие
и в пространството превръщам се в танц.
Аз чувствам туптежа безумен,
ту алтов, ту рязък, кънтящ,
и се размивам в потока на танца
и се раждам безумно крещящ...

* * *

И пак се скитам във мрака
прикрит в полусенки
със маска лъжлива на клоун-поет,
раздавам се цял във моите песни
и умирам по малко със всеки куплет...
1996 г.