NOWHERE - виртуална библиотека
http://www.4bg.net/ - Безплатно публикуване!

Елица - "Feel the rhythm" - Поезия

Сърцето си карам да бие

Сърцето си карам
да бие бавно и равно.
Та малко ли пъти
в гърдите ми нежни
от жажда внезапна,
а после с болка
тихо е плакало…
И даже когато
внезапно се случи
да трепне от нещо -
нечакано вече,
но също и търсено -
аз искам да бъде
сърцето ми някак
предпазено
и чувства да няма,
докато всичко не бъде
изказано и … доказано…

Желание

От време на време
в мене расте
желание.
И искам да бъда
ухание
в нечии топли ръце.
Очаквам да бъда
приета и галена,
да съм сияние.
Желание…
И огън от желание
да давам някому,
а аз да се стопя
и после да възкръсна
в желание,
което да не гасне…

Дори

Дори и да мисля -
много-много и дълго
да мисля -
ще стигна до никъде.
Ще стигна до някъде -
Толкова-толкова близо
до някъде -
на една ръка разстояние.
Разстояние на километри -
почти-почти изминати
километри,
а всъщност се сливаме.
Едно поредно разделяне
лека-полека ни следва -
разделяне,
което може би ще ни сближи…

Красиво е

Над езерото
се разстилат премълчани
нашите зовящи мисли.
Усмихваме се,
а зад билото припламва
залезът обагрил облаци.
Красиво е,
защото няма други
и се чувстваме свободни.
Есенна палитра
скрива ни невинно
в прегръдките на порива.
А дъжд нечакан
с идването на нощта
разпалва в нас страстта.
Красиво е-
това е нещо истинско,
дори не можем да размислим.
Езерото сякаш обещава
да запази в тишина
тези късчета романтика под моста,
докато пак поглъща ни градът.

Да чуя

Да чуя как гласът ти,
като нежна пелена,
застига ме в този миг
и моли ме да спра.
Да ме докоснеш
с дълги топли пръсти
по жадните за тебе устни,
а после да ги вкусиш.
Да ме прегърнеш силно
и с разпуснати коси,
които да разроша
да ме погалиш.
Да ме погледнеш,
и да видя аз в очите ти,
че нужна съм ти също
е моето силно желание.

(…)

И ако някога си спомниш,
че нощите са светли,
а танците в тишината
са малко бягство от света…
Ако ти липсват разговорите
за смисъла или за празнотата,
а може би за истината…
Ако… ако… ако…
Ще бъде жалко ако има още (…),
но всеки от нас поеме по пътя си
и повече не се обърне назад,
дори за да се усмихне на другия
и да му даде кураж да продължи
да следва съдбата си…

Беше хубаво.

Беше наистина хубаво
лятото пълно с надежди.
Моите любовни копнежи
срещнаха отклик.
Беше наистина хубава
златната есен на чувствата.
Аз усещах се влюбена
и тъй желана възлюбена.
Беше хубаво.
После дойде ноември –
пробудих се в студ.
Потръпнах от липсата –
нещо си беше отишло.
А беше хубаво…
2002 г.