NOWHERE - виртуална библиотека
http://www.4bg.net/ - Безплатно публикуване!

Елица - "Рими 1997" - Поезия

Вали навън

Вали навън.
И в моята душа вали
безкраен дъжд
от спомени погубени.
Очите ми мъгла
прибулила е скръбно –
не виждам в нещото –
навън вали и в мене – също.
В нищтото – отвътре
лицето му поглъщам.
Искам да го съживя -
с цялото си тяло
топло да го приютя,
а той…да ме обича…
Клето наивно дете!
Вали навън.
Опитвам да забравя,
че вали дъждът и в мен –
опитвам всъщност него да забравя,
но не мога щом вали,
а част от мене се надява
че ще се развидели…

В очакване

Липсваш ми – съзри ме.
Твоя съм – вземи ме.
Искам те – люби ме.
Преоткрий ме –
Разцъфтяла и желана
С властта на съзидател.
Защити ме –
От самотни нощи,
От несподелени дни,
От дълги-дълги мигове,
От лоши спомени.

Зов

В мене чувства спотаени,
сякаш в сън средени
се пробудиха за сетен път.
Със сила неугасваща
разтвори се душата ми
да търси твоя зов.
Аз искам любов.
От теб да усетя
нестихващ и буен огнен поток -
на дългото бродене
отговор.

Равносметка

Ден денува –
нощ погубва –
времето лети.
Около мен въртят
безкрайна въртележка
изгубените спомени.
И хубави, и опошлени,
но все пак – моите.
Сърцето ми лудува –
то живее с бъдещето.
Там е всичко истинско,
но прибулено в загадка.
1997 г.