NOWHERE - виртуална библиотека
http://www.4bg.net/ - Безплатно публикуване!

Александра Бенер - "Височина на движението" - Импресия

Меланхолични звуци излъчва радиото. Предизвикателство, за да не мога да се предпазя от споменът. Шумно въздишам, казвам на дъщеря ми, че е много красива, която се сбогува мимоходом с “чао мама”.Преднамерено бързане на младостта, която бяга винаги от тъпите класически наставления на родител.
Оставам с мисли за моят спомен. Сама.
Поглеждам часовникът. Години изминаха, когато в ранни вечери копнеехме един за друг.
От края до началото без думи.
В червено - оранжево слънцето потъва в дълбокото синьо.
“У дома съм”- и телефонният разговор приключваше. И глас, който като дъжд падаше върху гърбът ми. Всичко се завърташе около предстоящата среща. Щастие ,в което бяхме само ние двамата.
Не знаех, че любовта е кръг и не осъзнавах, че от този кръг няма излизане. Знаех, че гласът му като огромна морска вълна ме поглъщаше. До удавяне. Оставах в това състояние. С удоволствие. Желаех височината на вълнообразните движения на устните му да докосват тялото ми. Нетърпеливо чаках да чуя този.
Не си задавах въпросът как станах принцеса в неговият живот.
Посрещаше ме с усмивка на лицето, с леко притваряне на клепачите на очите си, което му придаваше тиха красота.
Влизах в стая с въздух на танцуваш цигарен дъх, с невинаги отворен прозорец.
Аз пушех. Той също.
И момент в който неопитно докосване ни овладяваше.
До удавяне.
Чувам шум от дистанционно отваряне на гаражна врата.
Дъщеря ми се прибира, като мимоходом й казвам “радвам се, че отново си у дома”.
Поглеждам часовникът.

Небето над мен е със звезди.