NOWHERE - виртуална библиотека
http://www.4bg.net/ - Безплатно публикуване!

Катя Петрова - "Тайни" - Поезия

Избрах

Как исках да бъда смъртта,
от нея наслада да сещам,
а не да изпитвам тъга,
за нея когато се сещам.

Но избрах си да бъда човек,
да чувствам, каквото и всички-
сладка болка, силен копнеж...
и страх от смъртта да усещам.

Как исках да бъда птица,
и волния полет да чувствам,
дори да е само веднъж,
смъртта си когато предчувствам.

Но избрах си да бъда човек,
да мога всичко да изпитам-
и ревност, и завист, и плач...
и страх от смъртта да усещам.

Капки кръв

Капки кръв по мен се стичат,
живота тръгва по пътя към смъртта,
и двама влюбени се вричат,
да бъдат заедно, да пазят любовта.

Капки кръв по мен се стичат,
далеч сега си ти от мен,
живота пак към тебе тича,
а ти му бягаш наранен.

Капки кръв по мен се стичат,
живота тръгва по пътя към смъртта,
ти беше влюбен и изрече
лъжлива клетва в името на любовта.

Оставете ме да бъда

Оставете ме да бъда
това,за което съм родена-
мъртва,като труп студена
лунен път, една пътека - към живота или към смъртта ще водя?

Оставете ме да бъда
смърт, живот или отрова,
оставете ме да бъда
това, за което съм родена.

Колко?

Колко сълзи трябва да изплачеш,
Колко грях ти трябва да простиш,
Колко много трябва да обичаш,
Колко хора трябва ти да нараниш?

Колко пъти трябва да се връщаш,
Колко пъти трябва пътя да обръщаш,
Колко много трябва да умееш,
Ти сърцето свое да владееш?

Колко пъти трябва да прощаваш,
Колко пъти трябва да залагаш,
Колко пъти можеш да се вричаш,
Колко пъти можеш да обичаш?

Нощ

Нощта се спуска като плащеница,
И черен креп над мене се разсипва,
Прелитам аз над тебе като черна птица,
И тъгата твоя не заспива.

И тежки черни капки от небето падат,
Нима вали още дъжда във душата?
Смърт и страх пелерини свои слагат,
Под тях вали и спуска се сланата.

И ето ме над тебе като черна птица,
Избрала свойта черна смърт да чувства,
Избрала да заспи под твойта плащеница,
Само твойта любов в нощта да почувства.

Среща

Обичам те - а не зная защо
Нещо ме кара - не зная какво.
Пак те чакам, пак те няма -
А ми каза "светът е за двама".

Нощта е тиха,оставя ме с тъгата,
Къде си, падна вече росата,
А ти все още се бавиш-
Нима успя вече да ме забравиш?

Обичам те-зная защо.
Нещо ме кара - зная какво.
Искам да се чувствам жива-
Знам, тъгата идва и си отива.

Нощта бе тиха, остави ме с тъгата,
Ти не дойде дори след росата,
Не искам да знам защо те няма,
Вече разбрах - светът е за двама.

Тайни

Тъмна и студена като зимата,
Прикривам тайни мъртви от света,
И пак, от мене взела силата,
По тях изби кафявата ръжда.

Лъжлив и топъл като лятото,
Прикриваш тайни мъртви ти от мен,
Летейки върху птиците от ятото,
Те идват бързо в моя свят студен.

И малки като есенни листа,
Това сме ние с теб под небесата,
Далеч един от друг като в смъртта,
Като треви,поръсени с росата.

Като пролетен ли цвят е любовта ни,
Прикриващ тайни мъртви от дъжда?
Така е, няма нищо помежду ни,
Само чакане и тайни във нощта.

Черно

Как искам да съм черно слънце,
Със черна зора да изгрявам,
Или - от слънцето да съм зрънце,
Някой нещастен да сгрявам.

Как искам да съм черно слънце,
И с черен залез да залязвам,
Дори да съм мъничко зрънце,
Ще намеря и кой да огрявам.

Зората на новия ден,
Със черна усмивка да срещам,
Това ще се случва със мен,
За тебе когато се сещам.

Мечтая да съм черно слънце,
Със черни лъчи да огрявам,
Да бъда искам черно слънце,
За тебе с любов да изгрявам.