Nowhere - виртуална библиотека
http://www.4bg.net/ - Безплатно публикуване!
Николай Спасов - "Вкус на ..." - Поезия

13 ФЕВРУАРИ

Навярно ще бъде тъй мрачно и утре,
небето едва ли ще се проясни,
но този ден – още от своето утро,
аз зная, ще бъде красив.
Ще бъде красив дори и за мене,
макар и обагрен в безцветна тъга,
че липсваш до мен, но в мен съхранена
е твойта красива и топла душа.
А ти? Ще бъдеш ли с него? При тебе
ще дойде ли с цвете очакван и тих,
ще пусне ли блус и в танца обсебен
ще шепне изтръпнал в косите ти стих?
Аз утре ще плача за тебе без сила,
нали си за мене все още една
и няма значение с кой си, но мила,
на празника утре не оставай сама !

ПОСТОЙ ТАКА

Постой така – да те погледам,
без да искам нищичко от теб.
Постой – до болка ненагледна,
свила ласкави коси в букет.
Постой така, за да извая
твоите космически черти.
Ах, колко небеса ухаят
в светлооките ти две луни...
Постой така. Китара будна
шепне приказка за влюбен сън
и как безмилостно, безумно,
как пронизващо вали навън...
Постой така, не тръгвай, чу ли!
Късно е, къде във този дъжд
ще срещнеш пак шест нежни струни
и безбожно луд по тебе мъж?!

ШЕПОТ БЯЛ

Колко мъжки клетви, мила,
са си тръгвали в нощта...
Как намери още сила,
за да вярваш в любовта?
Колко сенки под очите
са от хорските злини...
Как успяваш, пак те питам,
да отвръщаш с добрини?
Колко пъти те разплаквам
до полуда без вина...
Как все още мен очакваш,
всеотдайна и добра?
А ти с усмивка ме целуна
и дочух аз шепот бял:
"Не боли от лоша дума,
ако нещичко си дал..."

ТАНЦУВАЙ С МЕН

Мъжка лудост с дъх рисува
в палещ ритъм твойто тяло.
Боса шеметно танцуваш
в ореол от луннобяло.
Парещи звезди се вият
в гъст венец върху косите.
Знам, безумство е, не крия,
да те сграбча без да питам...
Танцувай с мен, богиньо бяла,
жарава бясна постели.
Как мога да не вярвам в Рая,
щом тази лудост носиш ти!
Мъжка жажда с дъх рисува
в палещ ритъм твойто име.
Боса шеметно танцуваш...
Аз не мога, научи ме!

Nowhere